Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 27

ДЕВЕТА ГЛАВА

„Радвам се, че беше ти!“ Уорик никога нямаше да забрави тези думи, нито да прости. През следващите дни, докато лежеше окован в леглото, те непрекъснато се въртяха из главата му.

Когато беше свършил, тя се беше отпуснала върху гърдите му. Сълзите й мокреха голата му кожа. Не беше усетила удоволствие от това чифтосване, но беше постигнала своето. Преди да го напусне, го беше погалила по бузата и беше прошепнала: „Радвам се, че беше ти!“.

След това беше дошла прислужницата й, за да се погрижи за раните му. Възрастната жена доста цъка с език, като видя какво е направил с крайниците си. После, открила раната върху главата му, я беше изчистила и превързала. Той й позволи да го направи. Опустошен от своя провал, вече му беше безразлично какво правят с него. Не реагира и когато по-късно дойде някакъв мъж, за да провери кръвта и семето му, все още влажни върху слабините му. В очите му се четеше странна смесица от доволство и гняв.

— Тя ми каза, че си се противил. Чудесно! Защото мисля, че бих те убил за това, което си й направил.

След това човекът беше излязъл и Уорик не го видя повече. Тези няколко думи му дадоха достатъчно информация: нямаше да го оставят да излезе жив оттук. Целта им не беше да получат откуп от него. Искаха единствено бебето, което може би вече беше заченала от него тази слугиня. Разбра също, че мъжът я ревнува от него и с удоволствие би го унищожил, когато им стане ненужен.

Всичко вече му беше безразлично. На следващия ден не се чувстваше така унижен, когато Милдред го нахрани, изкъпа и му помогна да се облекчи в леглото. Когато извади парцала от устата му, дори не я заговори. Апатията му беше абсолютна, докато онази слугиня се появи отново.

Сигурно отново бе нощ. В тази малка стая нямаше и прозорци, които да му подскажат нещо за изминаващите часове. Тогава отново се съживи и направо обезумя от гняв. Така се задърпа в оковите, че разкървави и без това пресните си рани. Тя прояви търпение. Не го докосна, докато той не утихна изморен. Не се изкачи на леглото, докато не беше съвсем готов.

През тази нощ тя го посети три пъти. Така направи и през следващата, като го будеше, ако е заспал. Всеки път продължаваше по-дълго. Тялото му се беше преситило, но това явно не я тревожеше. Държеше го зависим изцяло от нейната милост. Милувките й се сипеха по цялото му тяло, но предимно по слабините.

Без съмнение се възхищаваше на неговата мъжественост. Дишаше близо до него, но никога не изпълни обещанието си от първата нощ. А и не беше необходимо. Самата мисъл за това как му действа, си вършеше работата. Той беше безсилен да я спре. Не успяваше да я смути с яростните си погледи. Тя го използваше и го изцеждаше без никакво угризение.