Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 26

Той вече реагираше. Разумът му постоянно му напомняше, че трябва да е разгневен, но плътта му го предаваше по най-безсрамен начин. Напрегна се във веригите си. Искаше му се да махне ръката й от тялото си. Но тя стоеше край леглото, а нежните й пръсти здраво го бяха хванали.

— Ако не бях видяла това със собствените си очи, нямаше да повярвам… — прошепна тя.

В гласа й звучеше почуда. Гледаше го, без да съзнава, че членът му все още не е достигнал цялата си дължина.

— Предполагам, че сега трябва да те целуна?

Дали в гласа й не се долавяше разочарование? Господи, не би могъл да издържи повече! Ако продължаваше в същия дух, тя щеше да постигне целта си. А явно нямаше намерение да спира.

Когато се покатери върху леглото, той отново го разтресе, но този път жената се вкопчи в бедрата му. Докато го прегръщаше, той усещаше голотата й. Топлите й гърди бяха притиснати към слабините му. Това й помогна най-много. Всичката му кръв се устреми към този… предател! Уорик отново застина. Надяваше се да не е достатъчно твърд, за да проникне в нея. Молеше се наистина да е девствена и да не съзнава разликата, за да претърпи неуспех още веднъж.

Тя отново запълзя нагоре, вкопчена здраво в тялото му. Страхуваше се да не падне отново на земята. Уорик изпъшка. Тогава жената седна върху него, а той беше твърд като скала.

Усети горещина и влага. Защо тази прислужница не можеше просто да бъде суха? Защо просто не…

Нейното проплакване го прободе като с нож, въпреки че го очакваше. Тя продължаваше с опитите да се настани изцяло върху него, но девствената й ципа не се предаваше лесно. Налагаше й се да действа бавно, за да не си причини болка. Този факт му достави дивашко удоволствие. Значи наистина беше девствена! Собствената й болка скоро щеше да я откаже от намеренията й.

Уорик лежеше абсолютно неподвижен, за да не й помага с нищо. Но тя беше толкова тясна и мъничка, че едва удържаше на порива да не проникне дълбоко в нея. Не можеше да контролира този свой предател, но успяваше да направи това с останалата част на тялото си.

Дочу ново хлипане, този път по-силно, и отвори широко очи. По страните й се стичаха сълзи. Сапфирените й очи блестяха от болка.

Тя беше дребничка, но с отлично оформени извивки. Гърдите й бяха разкошни, а кръстчето — тънко. Стана му приятно, че част от него е в нея. Отново си наложи да не се движи. После усети как се раздира девствената й ципа, без нито един от двамата да е направил и най-малко движение.

Жената диво изкрещя, а тялото й потъна надолу. Целият вече беше в нея. Уорик впи зъби в парцала. Мускулите му се напрегнаха, но успя да остане неподвижен. Молеше се да стане импотентен. Молеше се да устои на неистовото желание на собственото си тяло. Това си беше чисто мъчение. Никога не беше проявявал такова усилие на волята. Никога не беше искал нещо по-силно от това да устои на изкушението.

Жената се раздвижи върху него. Отначало го правеше бавно и тромаво. Все още я болеше и тя плачеше, но решителността й не беше изчезнала. Дишаше тежко, а косите й върху корема му подсилваха мъчението. Уорик опита още веднъж да я отхвърли от себе си, но тя усети намерението му. Потъна още по-дълбоко в него, а той — в нея. И тогава вече нищо нямаше значение. Първичните инстинкти взеха връх над разума и семето му започна да изригва с невероятно облекчение. Тази проклетница беше постигнала своето!