Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 25

Гневът продължаваше да бушува у него, В съзнанието му имаше една-единствена сцена: сграбчва я и я бие до премаляване. Как смее да прави това с него? За да го изнасили, тя явно имаше нужда от помощ. Тази мисъл го накара съвсем да я презре. Това, че се гавреше с плътта му, подписваше смъртната й присъда!

Каква глупачка е да се заблуждава, че може да изнасили мъж! Ако си беше затваряла устата и просто му се беше предложила, сигурно щеше да постигне целта си. Плътта му веднага щеше да откликне на нейната покана. Сега обаче гневът унищожаваше интереса му към нежното й и топло тяло.

Жената не седеше неподвижно върху него в очакване на някакво чудо. Пръстите й го галеха и предизвикваха усещане, което никоя жена досега не беше успяла да сътвори. Когато усети, че се опитва да вкара меката му плът в себе си, очите му се разтвориха сащисани. Нейните бяха плътно затворени. Насилницата хапеше долната си устна и така се беше съсредоточила в задачата си, че чак чертите на лицето й се бяха изкривили. Когато го убоде един от ноктите й, той потръпна, но тя и това не забеляза.

Уорик се чудеше колко време тя ще опитва невъзможното. Не продължи дълго. Най-сетне жената въздъхна раздразнена. После, без да го погледне, скочи от леглото и изхвърча от стаята.

От облекчение на Уорик му се искаше да крещи. Беше я прогонил бързо и без никакво усилие на волята! Победата беше негова.

Но тя се завърна.

И през ум не му беше минало, че ще го направи. Сега лицето й беше яркочервено. В погледа й грееше такава решителност, че направо го хвана страх. И имаше защо. Жената потръпна, когато робата й бавно се хлъзна и падна върху пода. Щом посегна към нощницата си, Уорик плътно затвори очи.

До ушите му стигна нежният й глас:

— Може и да не ти е приятно, господине, но трябва да ми се подчиниш.

Дори и да не бяха запушени устата му, пак нямаше какво да й отговори. Просто му се искаше да пререже гърлото на онзи, дал й кураж да се върне. Наостри слух, за да усети тя дали не се приближава. Малката й длан върху гърдите му го убеди в това.

— Сигурно си разбрал, че съм девствена?

Не беше се досетил, но самата дума оказа върху него най-нежелан ефект. Това правеше и ръката й, която се хлъзгаше към корема му. Уорик се надяваше гневът му отново да вземе връх, но гласът й продължаваше да го разконцентрира.

— Толкова бях глупава да не разбера, че не си готов за мен… Имаш нужда от малко внимание преди това. През ум не ми мина, че меките ти форми трябва да станат твърди като останалата част от тялото ти. — Докато мълвеше това, пръстите й се настаниха на съответното място. — Не мога да повярвам, че почти съм успяла да постигна желания ефект, за който ми разказа Милдред.

Дали съзнаваше, че думите й му действаха също така силно, както и докосването й? Проклети да са тя и нейната съветничка! По челото му се застилаха струйки пот. Няма да се поддаде на тази съблазън, о, не!

— Трябва да те целувам. Езикът ми трябва да се плъзга по голото ти тяло и дори по онези части. Според Милдред, ако те целуна там, трябва да си мъртъв, за да не реагираш.