Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 24

Дали голият мъж върху леглото не мислеше, че трябва да се ожени за нея? Или не му беше приятен начинът, но който трябваше да се чифтосат? Тя трябваше да е върху него и да контролира ситуацията. А Милдред я беше нарекла „необичайна“. Може би и той беше на същото мнение? Да, но тя не можеше нищо да промени.

— Съжалявам, че си против, но това няма никакво значение — каза горчиво Роина. — Трябва да го направя. Ще се опитам да свърша бързо, за да не те безпокоя излишно.

Погледът му изхвърли пламъци към нея, сякаш беше изтърсила съвършена глупост. Искаше й се да не чете така ясно мислите му. Искаше й се да й помогне поне малко… Но защо ли трябваше да го прави? Сигурно се чувстваше точно толкова унижен, колкото и тя. По-добре беше да не го гледа, а да действа.

Изпълнена с решителност, Роина се метна върху леглото. Засилена, тя се спъна в нещо и се пльосна на пода. Докато се бореше да възстанови дишането си, се чудеше какво се беше случило. Тогава чу звънтенето на веригите и разбра всичко. Да го вземат дяволите!

Искаше й се да го наругае, но успя само да се вдигне и да го погледне.

— Ще се любя с тебе, разбираш ли? Трябва да го направя!

Роина отново се покатери на леглото. Този път той не я отбута направо. Цялото му тяло започна да се гърчи и извива. Силните му мускули сякаш подскачаха, а леглото танцуваше из стаята. Роина отново загуби равновесие, но този път тя се просна върху голото му тяло.

Мъжът веднага застина. Девойката се изплаши да не го е нарамила с нещо. Повдигна се и погледна под себе си. Членът му си беше същият. Не можеше да каже дали го е наранила с корема си, или не. По глезените му обаче се стичаше кръв. После изгледа ръцете му. Китките също бяха целите в кръв.

Това беше явно доказателство за неговото безразсъдство.

— Ти, глупак такъв! — изсъска Роина. — Защо трябва да си причиняваш болка за нещо, което не можеш да предотвратиш?

Отговорът му беше ново изръмжаване. Роина се възползва от това, че лежи неподвижно, и прехвърли крак върху бедрата му. Опита се да ги разтвори и го изгледа победоносно. Ако сега се извъртеше, това само би й помогнало. Но той лежеше неподвижно и само я гледаше. А сребристите му очи излъчваха единствено смъртна заплаха.

Никога в своя живот Уорик не се бе вбесявал толкова много. Тази малка кучка искаше да открадне от него дете! Неговото дете! Ако успееше да го направи, той щеше да я убие. Щеше да я накара да страда и агонизира като в ада. Но нямаше да успее! Нейните намерения го дразнеха, но и го оставяха студен. Нещастната глупачка не разбираше това.

Наблюдаваше я как вдига полите си и се настанява върху слабините му. Най-много го ядоса фактът, че тя явно нямаше намерение дори да се съблече. Значи можеше да открадне детето му, а не можеше да му покаже тялото си! Добре! Съвсем скоро щеше да разбере колко греши. Уорик стисна плътно клепки.