Читать «Адвокатът» онлайн - страница 42

— Но бас държа, че от тия ваши хартийки можем да разберем дали следствието е приключено. Да речем, поради липса на доказателства.

Сюзан поглежда Брауър.

— Не можем да го обсъждаме — казва той.

— Защо?

— Информацията за всяко следствие, дори и приключилото, е поверителна, докато не бъдат предявени обвинения.

— Значи наистина сте разследвали случая?

— Не мога да отговоря — казва Брауър. — Бихме искали да ви помогнем, но това е извън рамките на позволеното.

— Значи моят клиент е опетнен завинаги. Ако Суейд изскочи пред камерите, той дори не може да си издейства потвърждение, че е невинен, така ли?

Брауър поглежда Сюзан, която е застинала като каменен идол, после пак се обръща към мен.

— Така е. Нищо не можем да направим.

Сега разбирам защо Сюзан е довела на срещата този педант. Знае, че насаме с нас трудно би издържала да не разкрие каквото знае. Поне на мен. Засега присъствието на Брауър я спасява.

— И сега какво? — пита тя.

— Джона май отива право на позорния стълб. За теб и твоята служба не съм сигурен. Вероятно ще се наложи да изчакаме пресконференцията.

— Бих искал да знам защо никой не може да направи нещо, след като онази жена дойде в дома ми и недвусмислено заплаши да отвлече детето? — намесва се Джона.

— Кога беше това? — пита Сюзан.

— Преди няколко седмици. Когато дъщеря ми закъсня след свиждането.

Сюзан се озърта към мен.

— Защо не ми каза?

— Суейд няма да си признае — отговарям аз. — Може да признае, че е била там, но ще отрича, че в думите й е имало заплаха.

— Какво точно каза? — пита Сюзан.

— Че ако не върна Манди на дъщеря си, ще я загубя. Най-безочливо стоеше в собствената ми кухня и разправяше, че ще загубя внучката си.

Сюзан поглежда Брауър.

— Какво мислиш?

— След колко време изчезна детето? — пита той.

— След няколко дни. Да речем, седмица.

— Може да е от полза — казва Брауър. — Слабо, но все пак доказателство за съучастие в отвличането. Поне има на какво да стъпим.

— Ти каза, че не отрича да е идвала у нас — обръща се Джона към мен. — Когато сте разговаряли.

— Не обсъждахме темата в подробности. Но тя наистина не отрече.

Джона поглежда победоносно Сюзан.

— Видяхте ли!

— Едно е да признае, че е дошла да говори с теб, а съвсем друго — да докажем, че участва в отвличане — напомням му аз.

— И все пак един документ няма да е излишен — казва Сюзан. — Ще дойдете ли в кабинета ми да подпишете клетвени показания?

— Непременно — съгласява се Джона. — И жена ми също, ако трябва.

— Съпругата ви чула ли е заплахите на Суейд?

Джона кимва.

— От хубаво по-хубаво — възкликва Брауър.

— Нейните адвокати ще им теглят ножа за нула време — казвам аз. — Дядо и баба, чиято внучка е отвлечена от майка си. Ще опишат Джона и Мери като изкуфели старци, озлобени срещу целия свят. Готови да хвърлят безпочвени обвинения срещу всекиго. А и няма истински доказателства.

— Да, ако някой друг бе отишъл да ги заплашва — казва Сюзан. — Но съдиите знаят за Суейд. Ще представим показанията в съда и ще поискаме да й наредят да каже къде е детето. А ако не пожелаят — да обосноват писмено отказа си.

— Забравяш, че Суейд е завела дело срещу прокуратурата за злоупотреба с властта. Нито един съдия няма да се захване с нея без железни доказателства за участието й.