Читать «Адвокатът» онлайн
Стив Мартини
Annotation
След смъртта на съпругата си адвокатът Пол Мадриани и дъщеря му Сара се преместват в Сан Диего, за да живеят по-близо до приятелката му Сюзан и нейните две дъщери, но едва пристигнал на калифорнийския бряг, Пол е въвлечен в сложна съдебна битка, за която не подозира, когато поема издирването на изчезналата внучка на стария Джона Хейл. Семейство Хейл отглежда от малка осемгодишната Аманда, чиято майка Джесика е наркоманка. Когато обаче те спечелват 87 милиона от лотарията, Джесика неочаквано проявява майчински чувства — ще им отнеме внучката и ще се грижи за нея, ако не й платят огромна сума. И Аманда наистина изчезва. Скоро след като Пол поема случая, е убита фанатизирана защитничка на правата на жените, помогнала в отвличането и укриването на детето. Джона е арестуван и Пол се изправя срещу настървен прокурор. Всички следи водят към Джона. А онези, които могат да свидетелстват в негова защита, загиват един след друг. Следващата жертва може да е самият адвокат.
Стив Мартини
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
info
notes
1
2
3
Стив Мартини
Адвокатът
На Лия
1
Мога да проследя началото съвсем точно до една от онези капризни августовски седмици, когато термометърът за десети пореден ден скачаше над трийсет и осем градуса. Дори влажността бе висока, нещо необичайно за столицата на щата Калифорния. Климатикът в колата беше сдал багажа, а в шест и петнайсет на магистралата имаше задръстване заради някакво преобърнато ремарке, натоварено с домати за фабриката на Кембъл. Нямаше да успея да взема навреме Сара от дома на гледачката.
Дори и при тези обстоятелства постъпката ми бе необмислена. Десет минути след като се прибрах, аз позвъних на един познат агент по недвижими имоти и зададох съдбовния въпрос:
Сара беше във ваканция — онзи неудобен интервал между пети и шести клас — и не личеше да чака с нетърпение новата учебна година. Най-добрите й приятелки, близначки на нейната възраст, бяха в южната част на щата. С майка им се познавахме от един юридически семинар преди около три години, на който и двамата изнесохме лекции.
Сюзан Маккей и дъщерите й живееха в Сан Диего. Често се срещахме при ежемесечните ми пътувания до Сан Диего или пък на половината път — в Моро Бей. По някаква неразбираема за възрастните причина децата ни се сдружиха още от първата среща. В Сан Диего времето бе прохладно и ветровито. А освен това там се таеше надеждата за семеен живот, който липсваше и на двама ни от четири години.
В началото на юли бяхме предприели двуседмично пътешествие, като се задържахме в Енсенада, южно от границата. Опиянявах се от соления аромат на въздуха и слънчевите проблясъци по вълните край Коронадо. Късно следобед двамата със Сюзан седяхме на плажа, а момичетата се плискаха във водата. Тихият океан изглеждаше като безкраен, леко потръпващ басейн, пълен с живак.
