Читать «Адвокатът» онлайн - страница 41

— И сте постъпили правилно — казва Сюзан.

— Не го направих, защото си мислех, че законът защитава правата на хората — продължава Джона, без да й обръща внимание. — Но очевидно не е така.

— Не сте прав — казва Сюзан.

— Тогава защо в момента не сте при Суейд? Защо не й блъскате главата в някой камък, та да признае къде е Манди?

— Защото законът не действа по този начин.

— Законът просто не действа. Там е проблемът. Искате ли да чуете какво ще направя? Ще отида да извия врата на онази кучка. Ще разбера къде е детето, та дори ако трябва…

— Джона!

— … да я убия! — Джона ме поглежда право в очите и лицето му категорично подкрепя изреченото. — Последните й думи на този свят ще са къде е укрила Манди. Има начини да се изкопчат сведения — добавя той. — Може би не съм наел, когото трябва. Защо не я подгоните, по дяволите?

Джона вперва яростен поглед в Брауър, който вдига рамене, сякаш иска да каже: Не гледайте мен. Аз съм прост наемен работник. После се втренчва в Сюзан.

— Опитвали сме. Повярвайте.

— Какво сте опитвали? Да разговаряте с нея ли?

Той махва с ръка към мен — последния глупак, опитал се да разговаря със Суейд. От самото начало на разговора дъвче незапалена пура. Сега най-после я запалва и пита със закъснение:

— Нали не възразявате?

Поклащам глава. Това ще му е едничката радост за днес. Едва ли бих възразил, дори ако реши да подпали кантората.

Джона бръква в нагръдния джоб на ризата си, покрит с ръждиви петна от засъхнала кръв, и вади шепа пури — всяка в отделно алуминиево цилиндърче.

— Искаш ли една?

Отказвам. Той предлага на Хари, който приема, после на Брауър, който оглежда пурата, повдига вежда, усмихва се и я пъхва в джоба си. За по-късно. Човек от поколението на Джона не би предложил подобно нещо на дама, но Сюзан го гледа втренчено и след кратко колебание той протяга ръка. Тя прибира пурата в чантичката си, навярно с намерение довечера да притисне запаления й край върху задника ми, та да изкопчи някоя допълнителна подробност от разговора със Суейд. Чака ме жесток разпит.

Хари запалва и след малко кантората заприличва на душегубка за чиновници; обгръща ни синя мъгла.

— Едно ме смущава — обръщам се аз към Сюзан.

— Какво?

— Установихме, че Джона никога не е идвал в твоята служба по делото за родителските права. А какво знаете за обвиненията на Джесика срещу Джона?

— Накъде биеш? — пита Сюзан.

Бия натам, че гледам да изкопча информация. Но предпочитам да отговоря с въпрос:

— Разследвахте ли ги?

— Това е работа на окръжния прокурор — казва Сюзан.

Посочвам затворената папка в скута на Брауър.