Читать «Адвокатът» онлайн - страница 39

Колкото до Сюзан, тя бавно крачи напред-назад из кантората и се взира в екземпляра от съобщението, сякаш очаква над хартията да бликнат като изпарения отговорите на всички наши проблеми. Не е казала нито дума, откакто й връчих листовете, но вече я познавам достатъчно добре, за да усетя по някои едва забележими движения — леко повдигане на раменете, поклащане на главата, — че със същия успех бихме могли да говорим на китайски. Жестовете не са предназначени за мен, а пътуват към Брауър като закодирано телепатично послание.

Очевидно Сюзан е сметнала за благоразумно да не идва сама. Смятам го като знак, че приема заплахите на Суейд много сериозно въпреки цялата им нелепост.

Най-сетне тя се обръща и ме поглежда. В очите й пламва светкавица.

— Съобщението само се заяжда със службата. Без подробности.

— Знам — кимвам аз.

— Тя не каза ли нещо повече?

— Явно предпочита да го запази за пресконференцията. Иска няколко дни да се гърчим. Да не ни хваща сън. Имам чувството, че причиняването на болка е едно от тайните й удоволствия.

— Не намекна ли за какво става дума? Какво точно каза?

— Разбесня се срещу Джона…

— Не, имам предвид службата.

Ясно е, че не би пристигнала, ако не беше заплахата на Суейд да се разрови из тинята и да хвърли част от нея по Службата за закрила на децата. Засегнат ли службата й, Сюзан освирепява като тигрица с малки.

— Какво точно каза за нашата служба?

— Не си водех бележки — отговарям аз. — Каза, че имала документи.

— Какви документи? — настоява Сюзан.

— Попитах я. Не пожела да уточни. Само подхвърли, че документите щели да докажат всичко. — Аз се озъртам към Джона. — Случайно да си пращал в затвора на Джесика някое писмо, което може да се изтълкува превратно? Да се използва срещу теб?

Той се замисля за момент. Поклаща глава.

— Не.

— Помагали ли сме на мистър Хейл да получи родителските права? — Въпросът на Сюзан е отправен към Брауър. — Суейд сякаш намеква за това в съобщението. Че сме замесени и сме извършили нещо нередно.

Брауър отваря бележника си и навежда глава над нещо. Не виждам какво. Папката е повдигната срещу мен.

— Да видим сега… Подали сме информация на съда. Направили сме препоръка… в полза на дядото. — Брауър се озърта към шефката си и долавя, че това не е достатъчно. — Но не сме направили нищо по своя инициатива — добавя виновно той.

— От нас ли е тръгнало проучването?

— Не, не. Препоръката ни се основава на сведения от Комисията по помилване. Майката има солидно полицейско досие. — Брауър плъзва пръст по текста в папката. — Употреба на наркотици. Има сведения, че е изоставяла детето. Обичайната история. Правилно сме постъпили. Не виждам как бихме могли да препоръчаме нещо друго.

— Дали препоръката ни се пази в съдебните архиви?

Брауър кимва.

— Значи Суейд би могла да я види, ако е ходила в съда да прегледа документацията по делото?

— Вероятно.

— Разследвали ли сме случая?

Брауър прехвърля няколко листа в папката, после бавно поклаща глава.

— Изглежда, че не.