Читать «Адвокатът» онлайн - страница 37

Един от приятелите му, който се мотае наоколо, усеща нещо необичайно и пристъпва към нас. Той потупва Джона по рамото. Лицето му е зачервено от алкохола.

— Хей, приятел, трябва да ти направя още една снимка. Пред онова чудовище там. — Човекът подрънква бучки лед в чаша с нещо по-силно от бира. — Не е риба, от мен да го знаеш. Цял кит е, по дяволите. Йона и китът.

И той се разсмива на собственото си остроумие. Такива са всички приятели, когато имаш осемдесет милиона в банката.

Човекът хваща Джона за ръката и почва да го дърпа настрани. Джона все още е унесен в тягостни мисли. Лицето му прилича на посмъртна маска.

— Хайде бе, човек. Стегни се и пусни една усмивчица.

Пиянски урок по фотографско изкуство. Човекът с чашата дава указания, докато приятелите му се мъчат да задържат фотоапаратите неподвижни.

Джона кляка, хваща халката на голямата стоманена кука, която стърчи от хрилете на рибата, и изпъва ръка, за да се види провисналата от устата й фосфоресцираща примамка. Гледа покрай обективите право към мен. Кръвта се стича на струйка по ръката му, капе по ризата и гащеризона. Той дори не забелязва. Само се усмихва измъчено, докато евтините фотоапарати щракат наоколо и в сенките припламват светкавици.

Когато се опитва да се изправи, Джона залита към рибата. Сграбчва я отчаяно с две ръце за хрилете, за да не се просне на кея.

— По-полека, началство. — Онзи с чашата хуква на зигзаг през тълпата да му помогне, но само с една ръка, защото другата е заета. — Хей, дайте на човека още една бира.

Избухва смях. Дрехите на Джона са омазани отпред с кръв и някакви други течности, бликащи от дълбините на мъртвото тяло. Той се дръпва от грамадната риба и избърсва длани в панталона си.

За момент гледам как Джона стои до огромното морско чудовище, от чиито хриле стърчи остра стоманена кука, и се питам кой от двамата изглежда по-мъртъв.

6

Само за десет минути описвам положението и изчерпвам оскъдните ни възможности за действие.

Хари смята, че е най-добре да се направим на глухи. Да не доставяме удоволствие на Суейд. А после, ако Джона все още желае, да заведем дело.

— Ама че майтап! — възкликва Джона със зачервено лице. Вдигнал е кръвното. По пътя към кантората е успял да обмисли всичко и сега настоява за отговори. — Казвате ми, че нищо не можете да направите? Да не би да твърдите, че само съм си прахосал времето и парите, като наех адвокат?

— Казвам ти само, че не можем да й запушим устата.

— Дори когато разпространява злобни лъжи?

Аз посочвам едно от креслата за клиенти.

— Защо не седнеш?

— Не искам да сядам. И освен това ще ти изцапам мебелите.

Наистина, целият е оплескан с кал от кея, кръв и други, не твърде апетитни неща. Из кантората почва да се разнася зловоние.

— Можем ли да я съдим още сега? Има ли начин да предявим обвинение?

— Не. — Хари прилича на професор, както се е опрял със скръстени ръце до шкафа. — На това му се вика предварително ограничение. Добре дошъл в света на Първата поправка. Преди публикуването не можем и с пръст да я пипнем.

— Какво публикуване?