Читать «Адвокатът» онлайн - страница 25

— Влезте.

Знам, че ако й кажа защо съм тук, ако спомена името на Джона, изобщо няма да прекрача прага. Освен това става дума за дребна, благородна лъжа — въпрос на степенуване. Не се съмнявам, че поне един от любовниците на Джесика проявява същите склонности като бившия съпруг на Суейд и крие същите заплахи за Аманда Хейл.

Тя излиза навън и оглежда улицата първо в едната посока, сетне в другата. После залоства вратата зад нас.

— И тъй, какво знаете за Джералд? — пита тя.

Ръката й още е пъхната в чантата. Подозирам, че лежи небрежно на дъното като змия, готова да атакува.

— Носят се слухове, че е виновен за смъртта на момченцето.

— Това ли дойдохте да ми кажете? Слухове!

— Синът ви е загинал преди дванайсет години.

— За убийството няма давност — отвръща тя.

Очевидно същото важи и за отмъщението.

Бившият съпруг на Суейд се казва Джералд Лангли. В момента е зад решетките.

— Знам, че ви е пребивал. Че е бил жесток към детето. И че момчето е загинало при крайно съмнителни обстоятелства.

— А откъде знаете всичко това?

— Да речем, че имаме общи познати.

Тя ме оглежда от глава до пети, после прави знак да влезем навътре в ателието. Най-сетне изважда ръка от чантата.

Лампите все още не светят. Голямата копирна машина зад тезгяха е студена като замръзнала тухла. Върху плота лежат писма, някои отворени, други все още в очакване на оставения до тях остър нож за разрязване на пликове. Суейд слага чантата на тезгяха и поема ножа. Нито за миг не остава без оръжие.

— Кои са тези общи познати? — пита тя.

— Не съм упълномощен да ги разкрия.

Очевидно заинтересувана, тя се напряга да съобрази кой би могъл да знае тези интимни подробности от нейния живот и при това да се трогне поне дотолкова, че да ги разкаже на някакъв непознат.

— Какво искате?

— Както казах, да поговорим. Надявам се да ми помогнете.

Внезапна мисъл я кара рязко да вдигне глава.

— Стоп. Носите ли микрофон?

— Какво?

— Ясно го казах. Носите ли микрофон?

— Че защо да нося?

— Обяснението се състои от три буквички — казва тя. — ФБР. Ще разрешите ли да проверя?

Без да чака отговор, Суейд излиза иззад тезгяха и започва да ме опипва около колана и отзад по кръста. В другата ръка продължава да стиска ножа.

Накрая се отдръпва, но погледът й е все тъй предпазлив и подозрителен.

— Чист сте.

Казва го така, сякаш не знам. Като че някой космически пришълец може да е вградил микрофон в тялото ми, без да усетя. Изглежда, Суейд живее в някакъв свой въображаем свят.

— Феберейците страшно обичат да ми тровят живота — казва тя. — Паркират отпред. Наблюдават с бинокли. Мъчат се да разчетат по устните какво говоря.

Чудя се дали има развинтена фантазия, или федералните наистина са се захванали с нея.

— Не работя за ФБР. Единствената ми грижа е едно малко момиченце. Мисля, че в момента го заплашва опасност. Вярвам, че можете да помогнете и след като изслушате фактите, ще пожелаете да го сторите.

Тя ме гледа така, сякаш става дума за сивото ежедневие. Още един час работа, още едно спасено дете. Дотук определено приличам на човек от нейните кръгове.

— Имате клиентка?