Читать «Адвокатът» онлайн - страница 24

Тръгвам по пресечката и завивам зад ъгъла бавно, за да й дам време да отвори. Когато стигам до целта, предната врата все още е заключена и лампите вътре не светят, макар че я виждам да се движи в сенките зад тезгяха.

Доколкото мога да различа, разрязва пликове и преглежда пощата. Почуквам по стъклото и тя надига глава.

— Затворено.

Повече не я интересувам. Пак се навежда над пощата.

— Според надписа трябва да е отворено — подвиквам аз през вратата, върху която е обявено работното време: „8:00–17:00“. Вече наближава девет. Соча първо часовника си, после надписа на стъклото.

— Казах ви, затворено е. Чукам отново.

Този път тя надига глава с нескрито раздразнение, оглежда ме, после взима чантата си от тезгяха, премята я през рамо и пъхва ръка вътре. Възмутено заобикаля тезгяха, отключва отвътре и открехва вратата съвсем малко, без да сваля веригата.

— Не разбирате ли от дума? — пита тя.

Ръката й все още тъне нейде из мрачните дълбини на чантата. Подозирам, че в момента живея далеч по-рисковано, отколкото бих желал.

Пъхвам през процепа визитна картичка и усърдно изобразявам любезна усмивка.

— Мога да кажа, че съм адвокат на човека, когото прегазихте преди малко на улицата, но това ще е лъжа.

Тя изчита внимателно картичката.

— Какво искате от мен?

— Бих желал да поговорим.

— За какво?

— Не обичам да разговарям на тротоара.

— Боя се, че няма да имате по-добра възможност — отсича тя. — За кого от онези извратени побойници работите?

— За никого. Просто търся информация.

— Елате друг път. Или най-добре не си правете труда. Тя посяга да затвори вратата.

— Може да се окаже, че имаме нещо общо.

— И какво е то?

— Бейли — казвам аз.

Краткото име я кара да застине намясто. Вратата все още е открехната съвсем мъничко. Тя ме оглежда, мъчи се да открие познати черти, но не успява. Колебае се за момент. Нерешителност. Как да постъпи? Едната й ръка все още е в чантата, другата държи ключалката.

— Какво знаете за Бейли?

— Знам, че е бил ваш син.

— Всеки може да узнае името на сина ми.

— Знам, че е загинал при подозрителни обстоятелства, вероятно по вина на бившия ви съпруг.

Тази подробност не е споменавана в печата, макар че по онова време Суейд беснеела и вдигала шум до небето. Сюзан ми разказа остатъка от историята.

— Вероятно е неуместна дума — казва Суейд.

Така или иначе, не са го осъдили, но усещам, че не му е времето да споря.

— Искам това да не се случи отново — казвам аз.

Вълшебните думи действат като „Сезам, отвори се“. Тя ме оглежда продължително и лицето й сякаш говори: Какво пък, дума дупка не прави. Плъзва ръка по вратата и сваля веригата.