Читать «Адвокатът» онлайн - страница 21

— Джесика не би могла да се оплаче. Но със Суейд нещата са по-сериозни.

— Защо?

— Как да я привлечем под отговорност? Как да накара ме съдията да обвини Суейд и нейната организация за неспазване на съдебно решение?

Хари се замисля.

— Тя е заплашила стареца. Нали е казала на Джона, че ако не върне детето на майката, ще го загуби?

— Да. Но ти сам виждаш проблема. Заплаха ли е това?

— Според мен да.

— Само че не ти носиш черната тога. Дори да признае, че е ходила там, Суейд ще заяви, че думите й са били най-обикновена прогноза. Искала е да каже, че ако Джона предприеме враждебни действия към Джесика и я лиши от родителски права, това в крайна сметка ще отчужди детето от него. Такъв смисъл е влагала в думите ще загубите детето.

— Вярваш ли в това?

— Не. Но съдията може и да повярва. Особено след като няма нито доказателства, нито свидетели за присъствието й там, а обвинението изисква да я вкара в затвора за неуважение на съда.

Хари знае, че съм прав.

— Повечето съдии, които познавам — продължавам аз, — веднага ще разберат, че Суейд лъже, но биха потърсили някакъв формален повод да си измият ръцете. В случая има цял куп възможности. Например въпросът дали съдът изобщо може да обвинява Суейд, след като тя няма нищо общо с родителските права. Ще трябва да докажем, че при отвличането е действала по поръчка на Джесика. А без свидетели никой няма да ни повярва. Ако не греша, Суейд просто ще каже на съдията, че се е опитвала да умиротвори семейството.

— Като Хитлер в Чехословакия — подхвърля Хари.

— Може би, но в момента не знам дори дали ще успеем да вкараме Суейд в съда. Не. Преди тоягата нека опитаме с моркова.

Хари вдига вежди.

— Мисля, че е време да се срещна със Зо Суейд. Ще се опитам да я вразумя.

4

Един месец след преселването на юг си купих стар джип CJ–5 от началото на осемдесетте години, а Хари го кръсти Скокливата Лина. Предишният собственик, някакъв хлапак с техническа дарба, не бе давал и прашинка да падне върху двигателя, тъй че работеше като часовник. Късото разстояние между осите правеше колата невероятно маневрена — можеше да направи завой върху монета от десет цента. Не я взех за пътешествия из пущинаците, а защото беше лесна за паркиране, твърде ценно качество в един претъпкан с автомобили щат.

През топлите месеци свалям гюрука отгоре, но оставям платнищата отстрани и отзад, та вятърът да развява косата ми. Така по-лесно забравям, че вече имам по някой и друг прошарен кичур в перчема. Може би карам второ детство. Кой знае? Важното е, че моторът бучи и колелата се въртят.

Минали са четири дни след разговора ми с Хари и тази сутрин се нося покрай Силвър Странд на юг към Импириъл Бийч.

Днешната мисия е едно от ония безплодни занимания, които влизат в противоречие със здравия разум, но все пак трябва да бъде изпълнена, за да си дойде всичко на мястото.

Отбивам в търговската зона край Палм Авеню и с рязък завой се вмъквам в едно от свободните места за паркиране. Целта ми е малката сграда отсреща — старо белосано здание с фасада към булеварда.