Читать «Адвокатът» онлайн - страница 20

— За това ще им трябва поне месец — казва Хари.

— Значи ако я спрат за превишена скорост и се представи с истинското си име, няма дори да я приберат в участъка?

— Не, поне засега.

— Чудесна система — казвам аз.

— Обикновено клиентите ни не се оплакват.

Тук нямам какво да възразя.

— Ами приятели? Няма ли някой, с когото да е била по-близка и все още да поддържа връзка?

— Продължавам да търся. Засега съм открил само едно име в съдебните документи. — Хари поглежда бележките си. — Някакъв тип на име Джейсън Кроу. Полицейското му досие е километрично. Имал връзка с Джесика. Осъден за кражба с взлом горе-долу по същото време, когато я арестували за наркотиците.

— Значи не са го викали за свидетел?

— Не, едва ли — казва Хари. — Той има съдебно минало. Още от детството. Не знам за какво, не се дава информация. Но като възрастен е осъждан за побой, джебчийство и взлом. Най-тежкото обвинение е застрашаване на детски живот. Пъхнал детето в закопчан спален чувал и седял върху отворения край, докато припаднало от липса на кислород. Доколкото разбрах, това станало след скандал с бившата му съпруга, която редовно използвал вместо боксова круша.

— Кроу е бил женен?

— Точно така, в минало време — казва Хари.

— Може би ще го открием чрез бившата съпруга?

— Не ми се вярва да поддържа връзка с него.

— Какво знаем за отношенията между Кроу и Джесика?

— Известно време живели заедно. Кроу пренасял багажи на аерогарата. Джесика работела там като сервитьорка в един от баровете.

— И всичко това го имаше в съдебното досие?

— Може съдията да е събирал материал за младежки вариант на „Дързост и красота“. Знам ли? Открих му записките от съдебното заседание, половин бележник с ужасно нечетливи драскулки. Доколкото успях да ги разшифровам, адвокатът на Джесика май се е помъчил да оправдае всичко с лошото влияние на Кроу.

— Има ли някакви признаци да е бил замесен в историята с наркотиците?

— Близко е до ума — казва Хари. — При неговата работа на аерогарата. Праща две-три чанти с кокаин, а някой дружелюбен колега ги прибира, преди митницата да е надушила. Но няма нищо черно на бяло.

— Къде е сега този Кроу?

— Освободен под гаранция. Не знам адреса, но вероятно ще мога да го намеря.

— Опитай. С какво друго разполагаме?

— В общи линии това беше. Тя не е имала много приятели. С жени не е общувала. Продължавам да търся. Но малко помощ няма да е излишна.

Намеква за частен детектив.

— Действам по въпроса, но засега сме само ние двамата — казвам аз. — Постарай се да издириш адреса на Кроу. Може пък той да знае къде е Джесика.

— Дай да издействаме призовка — предлага Хари. — Да отидем при семейния съдия по въпросите на родителските права и да му обясним, че е нарушено съдебно решение. Същевременно ще се опитаме да замесим и Суейд.

— Добра идея, но едва ли ще излезе нещо. Нали разбираш, няма проблем да издействаме призовка за Джесика. Въпросът е как да й я връчим.

— Ако можехме, нямаше да ни трябва призовка — казва Хари. — Просто щяхме да отмъкнем хлапето.