Читать «Адвокатът» онлайн - страница 175

Стигаме до пресечката преди тях. Сега пътят за бягство е само напред. Тичам с Аманда на рамото.

Отпред по улицата виждам туристи. Неонови реклами, ограден двор и врата към ресторант. Отнякъде долита музика.

Джесика е пред мен. Забавя крачка, обзета от измамно чувство за сигурност. Тия хора са обучени да убиват и ще го сторят на всяка цена.

— Не спирай.

Преди да довърша, един куршум рикошира на педя от главата ми, след част от секундата чувам и изстрела като приглушен фойерверк. Никой не му обръща внимание. Тълпата пред нас продължава да крачи. Хората влизат и излизат от магазините.

Втурваме се през улицата към двора на ресторанта с неоновата реклама. Отпред един човек с национална бяла памучна риза, каквито мексиканците носят по сватби, поздравява клиентите и им отваря вратата отвътре. Забелязва как тичаме към него и зяпва от изненада. Сигурно му е чудно защо се потим в такава топла лятна нощ.

Тази мисъл съвпада с трясък във въздуха — един куршум е преминал звуковата бариера край ухото ми. По лицето на портиера се изписва тъпо недоумение. Внезапно над дясното му око изниква съвършено кръгла черна дупка. След това бликва кървав поток и превръща лицето му в пурпурна маска. Пукотът на изстрела ни настига тъкмо когато той подгъва колене. Рухва на каменните плочи като чувал и сгърченото му тяло прегражда затворената порта.

Млада жена на една от масите в двора осъзнава какво е станало. Тя изпищява, други клиенти се обръщат. Из двора настава паника. Хората бягат, събарят столове, блъскат се в маси. Един голям чадър се прекатурва и почва да се търкаля.

Аз отчаяно блъскам с рамо желязната порта. Нов изстрел. Този път куршумът улучва каменната стена над главата ми. Натискам още по-силно и измествам мъртвото тяло с около половин метър, после портата пак заяжда. Блъскам Аманда през процепа.

— Бягай.

Тя стои и ме гледа, вцепенена от страх.

Сюзан и Джесика се промъкват след нея. Сюзан сграбчва детето за ръката, едва не го поваля и побягва към ресторанта. Джесика хваща другата ръка на Аманда.

Провирам се и поглеждам падналия човек. Изцъклените му очи са застинали в мъртвешки транс. Нищо не мога да сторя, затова използвам трупа. Затварям портата и я затискам с него. Нов куршум профучава наблизо.

Навлизам навътре в двора, извън огневата линия. Наоколо вече няма жива душа. Аз се оттеглям последен по стъпала, широки към десет метра като паст на някакъв колосален кит, от чиято утроба бълва буйна мексиканска музика. Озовавам се в подземен бар-дискотека, озарен от примигващи светлини.

Около входа суматохата е тотална, хората лазят един през друг, за да избягат.

Един от биячите на заведението наднича откъм страничния бар и се чуди какво ли става. Хората повалят маси, тичат към аварийните изходи.

По-навътре паниката се разпростира бавно, приглушена от шума. На дансинга двойките не забелязват нищо, само полюшват прилепени тела в такт с музиката и мигащите светлини, които прелитат по пода.

Сюзан преобръща една маса и кляка с Аманда отзад, Джесика заляга зад тях.

Аз гледам входа и чакам. После тръгвам към трите и изведнъж осъзнавам, че тук не ще намерим закрила.