Читать «Адвокатът» онлайн - страница 176

Единият бияч — метър и деветдесет, съвършено гола глава, сто и трийсет килограма — тръгва към входа.

— Не! — изкрещявам аз през музиката.

Той ме поглежда, сякаш иска да каже: Ти пък кой си? Каквото и да е станало вън, ще се справи. Изчезва нагоре по стъпалата и след секунди чувам три-четири бързи изстрела, почти недоловими сред тътнещата музика. Трупът му се търкулва обратно. Дансингът опустява. Хората изчезват, сякаш потъват в стените. От двамата бармани изведнъж няма и помен.

Джесика ме поглежда.

— Те искат мен. Вземете Аманда и бягайте.

— Не — проплаква Аманда.

— Зад бара — казвам аз.

Плотът е дълъг, извит успоредно с извивките на стената. Няма къде другаде да се скрием.

Джесика не помръдва, но Сюзан грабва детето. Ръката на Аманда се заплита в дръжките на плажната торба и Сюзан отделя секунда, за да ги смъкне от рамото си. Тогава ги виждам.

— Бягайте! — виквам аз и преставам да им обръщам внимание. Мозъкът ми работи трескаво.

Джесика се опитва да спори. Блъскам я към бара.

Най-сетне тя отстъпва подир Сюзан. Двете лазят на четири крака по открития под.

Бръквам в торбата, грабвам малката хавлиена кърпа и бутилката с етер. На пода се търкаля плоско кибритче, изхвръкнало от някой паднал пепелник. Прибирам го в джоба си.

Мъча се да завъртя капачката на шишето. Тя не помръдва. Омотавам я с кърпата и опитвам отново. Този път се разхлабва. Развинтвам само един оборот, после предпазливо слагам отгоре кърпата, извръщам лице, за да не вдъхвам изпаренията и изтичвам приведен към стъпалата. Бягам по широка дъга отстрани, за да не се превърна в мишена, и накрая прилепвам гръб за стената до единия край на просторното стълбище.

В подножието има десетина метра открито пространство. До нивото на двора са само четири стъпала. Единият убиец стои горе точно в средата. Виждам го осветен изотзад от лампите в двора. За щастие той гледа към мрачна пещера, пронизвана от проблясъците по дансинга. Музиката продължава да гърми.

Сега или никога. Развинтвам капачката и я захвърлям, после се обръщам, махам кърпата и побягвам към другия край, оставяйки подир себе си димящо поточе от етер.

Онзи стреля. Неточно. После пак. Включва се и приятелят му. Куршумът улучва пода, където съм бил само преди крачка. В мигащите светлини ме виждат като серия от застинали снимки.

Стрелят още веднъж по трептящия образ, но вече е късно. Добрал съм се до другата страна и стоя с гръб към стената недалеч от края на бара.

Двамата търсят ново място за прицел. Чувам стъпките им по каменните стъпала горе. Единият праща три куршума в стената над главата ми и наоколо се разхвърчава мазилка. Осигурява огнево прикритие, докато другият слиза откъм моята страна. Чувам дъха му зад ъгъла.

Откъм двора се раздават още гласове. Стрелецът горе разговаря с някого. Разбирам, че техните съучастници от хълма най-сетне са ни открили. Значи стават най-малко шестима. Прегрупират се. Последна атака.

Бръквам в джоба си за кибрита. Разтръсквам бутилката. Увита е в кърпата, но усещам, че остават около два пръста на дъното.