Читать «Адвокатът» онлайн - страница 177

Опускам се на коляно и внимателно разливам остатъка на тънка струйка. Изтръсквам последните капки, после се сгушвам зад бара. Едва удържам кашлицата от етера. Замаян съм, всичко ми се замъглява.

Чувам стъпки надолу. С кибрит в едната ръка и шише в другата аз се надигам на колене и мятам бутилката напред. Обсипва я град от куршуми, блясъците на дискотеката сякаш изведнъж се пренасят на стълбището. Двама стрелци се очертават на входа.

— Пол!

Чувам вика на Сюзан и се обръщам. Джесика тича по открития под. Аманда бяга след нея.

Джесика усеща това, обръща се и спира.

— Не!

Отгоре пак започват да стрелят.

Пламъчето на клечката улучва струйката етер точно когато куршумите се впиват в Джесика.

Син пламък прелита в дяволски танц по пода и разпалва огнена топка, която обгаря лицето ми, докато взривът ме отмята по гръб зад бара.

Прокънтяват ужасяващи писъци. Единият убиец се гърчи и подскача към края на бара. Когато се появява пред погледа ми, той вече е жива факла. Рухва едва ли не върху мен. Запълзявам назад по гръб, усещайки как нещо изсмуква кислорода от дробовете ми, от цялото грамадно помещение.

Преобръщам се и продължавам да лазя под гъстия дим към другия край на бара. Там заварвам Сюзан, просната върху Аманда, за да я защити.

Навън трещи стрелба, дочувам и автоматични оръжия. Нищо не виждам през димната мъгла и трепкащите пламъци. Другият стрелец е последвал участта на приятеля си, сгърченото му тяло тлее в подножието на стъпалата.

33

Пълзя по пода към Сюзан и детето. Жегата над главите ни е непоносима, черният пушек — ужасен. Двете с Аманда са зашеметени, но иначе нищо им няма. Заедно пролазваме трите метра до Джесика. Тя лежи с отворени очи, диша мъчително и по ноздрите и устата й избива кървава пяна. Поглежда Аманда, усмихва се, сетне очите й застиват в унеса на смъртта.

Издърпвам я към стъпалата под ниския свод от дим. Сюзан ни следва на четири крака и се опитва ту да спре кръвоизлива от раните, ту да прави на Джесика изкуствено дишане уста в уста, бършейки кръвта от устните си. Аманда се е вкопчила в ръката на майка си. И двамата със Сюзан знаем, че всички усилия са напразни. Но не можем да спрем заради Аманда.

Минават почти десет минути, докато някой отваря врата в дъното. Течението започва да изкарва пушека от мрачната пещера.

Музиката гърми все тъй оглушително, блясъците озаряват дима като мълнии сред ураган. Когато влизат, мексиканските полицаи ни държат на прицел, докато се уверят, че нямаме оръжие. После бързо ни извеждат от сградата, където продължава издирването. За мен остава неблагодарната задача да откъсна Аманда от безжизненото тяло на майка и.

Докато нося детето нагоре, за момент губя Сюзан от поглед. Когато се обръщам, тя пак е на колене, сякаш се е препънала в димящия труп на някой от убийците. Отскача с отвращение настрани и побягва като от кошмар към двора.

Стрелбата отвън е била на агенти от мексиканската съдебна полиция. Също като кавалерията те пристигнали в последния момент. Между тях забелязвам две познати лица — агентите, които Мърфи ми представи в онзи ресторант като Джак и Боб.