Читать «Адвокатът» онлайн - страница 162

— Защо донесохте този пистолет на борда?

— Използвахме го — казва Джефърс. — За някои от по-едрите риби. Помня една акула, дълга около три метра и половина. Придърпахме я към борда, но все още беше във водата. Мяташе се като бясна. Затова взехме пистолета и я застреляхме, а после я изтеглихме.

— Говорите в множествено число. Знаеше ли мистър Хейл, че на борда му има огнестрелно оръжие?

— Ваша светлост, протестирам.

— Отхвърля се — казва Пелтро.

— О, да — отговаря Джефърс. — Аз му показах къде го държа.

През цялото това време се мъча да не поглеждам към Джона, макар че дванайсет чифта очи го изгарят откъм ложата.

— Помните ли какъв пистолет беше? Марка или калибър?

— Не си спомням марката. Но калибърът беше .380.

Свидетелят кимва, сякаш знае какво точно очаква Райън.

Когато най-сетне поглеждам Джона, дълбоко в стомаха ми се разлива пареща пустота, предизвикана не толкова от думите на Джефърс, колкото от мъгливите спомени по лицето на Джона. О, да. Точно така беше.

— Един последен въпрос — казва Райън. — Знаете ли какво стана с този пистолет?

— Да. Когато си тръгнах, оставих го на яхтата на мистър Хейл.

— Свидетелят е на ваше разположение — заявява Райън.

Ръцете ме сърбят да се докопам до него. Изскачам на подиума още докато Райън си събира бележките.

— Мистър Джефърс, имате ли досие?

— Моля?

— Имате ли полицейско досие? — повтарям аз.

Джефърс поглежда Райън.

— Трябва ли да отговоря?

Райън кимва.

— Да, бил съм арестуван, ако това питате.

— Не е ли факт, че сте осъждан за престъпление? Че сте излежали присъда в щатския затвор Фолсъм? Че цяла година сте взимали незаконно пари от бивш работодател?

— Вярно е — признава той.

Двамата с Хари проучихме криминалното минало на Джефърс, макар че не очаквахме да го призоват. Хари дори се добра до полицейските документи по арестуването, тъй че знаем част от подробностите за присъдата.

— Как придобихте пистолета, за който говорите?

— Купих го от един приятел — казва Джефърс.

— Кога?

Тук Джефърс се замисля. Поглежда тавана.

— Вероятно четири-пет месеца, преди да постъпя при мистър Хейл.

— От кого го купихте? Как е името на приятеля?

— Максуел Уилямс.

Джефърс отговаря без колебание, като че е очаквал въпроса. Явно Райън го е подготвил.

— И как се запознахте с този Максуел Уилямс?

— Срещнах го в затвора.

— А той как се е сдобил с пистолета?

— Не знам.

— Колко платихте за въпросното оръжие?

— Двеста долара — казва Джефърс.

— Как платихте? С чек, в брой или приятелят ви прие кредитна карта?

— В брой.

— Това са много пари за човек, който не може да си позволи дори стая в мотел.

— Пистолетът ми трябваше за самозащита — казва той.

— От кого?

— Животът по улиците може да бъде опасен.

Лошото е, че всичко, което казва, звучи правдиво. По очите му виждам, че усеща накъде го водя. Защо един закъсал човек плаща двеста долара за пистолет, а после го зарязва при работодателя си? Решавам да го изненадам и сменям темата.

— Мистър Джефърс, знаете ли, че носенето на пистолет от бивш затворник представлява нарушение на федералните закони?