Читать «Адвокатът» онлайн - страница 160

29

Следобед Райън довежда шофьор на такси, който разказва, че в деня на убийството Джона го спрял на улицата, недалеч от службата на Сюзан, и пътувал до пристанището за яхти в Спаниш Ландинг. Това станало преди три следобед.

За беда никой не е виждал Джона на яхтата, а и той не е останал дълго. Както сподели с мен и Хари, седнал в колата замаян от гняв и възмущение, после карал накъдето му видят очите, докато полицаите го открили да седи на плажа.

Единственият светъл лъч е, че през обедната почивка Пелтро ни викна в кабинета си да поговорим за състоянието на Джона. Както бе обещал, доктор Караши му се е обадил да сподели впечатленията си.

Райън веднага се свърза с шефа на Караши. Сега момчето е отстранено от случая. Съдия Пелтро ще трябва да чака, докато още няколко мъдри глави дойдат да прегледат клиента ни. Личният лекар на Джона ще пристигне чак довечера.

Джона изглежда все по-зле с всяка минута. През цялата обедна почивка лежа по гръб на кушетката в килията. Прежълтял е, а тази сутрин Хари го засече в някакво бездиханно състояние. Той отрича, казва, че се чувства добре, сякаш се смята за длъжен да изкара процеса докрай.

В опит да умилостиви Пелтро Райън увери съда, че ще призове само още един свидетел. После се оттегляме през почивните дни. Според Райън Джона ще си почине, ще мине през прегледи с милион електроди, а ако зависи от обвинението, сигурно ще има и доста висок волтаж по тях.

— Мистър Хейл, как се чувствате? — Пелтро привежда глава от висините. — Ако пожелаете да прекъснем, кажете веднага.

Джона поклаща глава и безсилно махва с ръка.

— Добре съм, ваша светлост.

Ето ти свидетелство за здраве от собствения ми клиент.

Смята това за почтено. Прокуратурата се мъчи да го закопае, а той иска да играе по правилата.

Обвинението може и да е приключило, но последният свидетел ме плаши. Райън призовава Флойд Джефърс, бившия общ работник от яхтата, когото Джона твърди, че не е виждал почти две години.

Джефърс има вид на алкохолик — мършава фигура, с леко издут корем и торбички под очите. Човек неволно се пита дали черният му дроб вече не е разяден. Косата му изглежда като кълцана с тъпи градинарски ножици.

Облечен е с чифт нови джинси, запретнати отдолу — вероятно купени с общински пари специално за случая, — и памучна риза на жълти карета, да му отива на тена. Ризата е поне с два номера по-голяма.

Такъв свидетел е по-добре да не облича костюм. Би изглеждал направо смешен.

Райън го кара да съобщи фамилията си буква по буква за протокола. После пита за адреса. Може и да греша, но се обзалагам, че е някакво общежитие, вероятно на Окръжния център за борба с алкохолизма и наркоманията.

Тревожи ме въпросът защо Райън призовава Джефърс, и то като последен свидетел. Има едно задължително правило: приключвай винаги с блестящ финал, остави заседателите да разсъждават над най-силните ти доказателства и се надявай, че ще забравят слабите точки.

— Мистър Джефърс, ще ви помоля да погледнете обвиняемия мистър Джона Хейл и да кажете на съдебните заседатели дали го познавате.