Читать «Адвокатът» онлайн - страница 161

Джефърс поглежда Джона, усмихва се, кимва и дори махва с ръка. Още по-лошо, Джона отвръща на поздрава.

— Той е — посочва свидетелят с пръст.

— И тъй, вие познавате мистър Хейл?

— Да.

— Можете ли да ни кажете как се запознахте?

— Работех при него — казва Джефърс, сякаш цялата зала би трябвало вече да знае. Без съмнение хиляди пъти е преповтарял всичко с Райън и неговия екип.

— Кога беше това?

— Работих при него около шест месеца. Трябва да е било преди две години.

— И какви бяха задълженията ви на яхтата?

— От всичко по малко.

Предполагам, само пиенето е било много.

— Занимавах се с поддръжката. Почиствах след плаване. Пусках въжета с примамки. Понякога помагах с куката, ако рибата се окажеше едра.

— Вие ли бяхте единственият помощник?

— Не. Бяхме двама. Понякога трима, в зависимост от времето. Отначало мистър Хейл довеждаше и капитан от време на време.

— Добре ли се погаждахте с мистър Хейл?

— О, да. Той е добър човек. Добър началник. Хубави пари плащаше. Понякога, като нямах къде да спя, разрешаваше да оставам на яхтата.

— Позволил ви е да живеете там?

— Ами да — казва Джефърс. — За няколко седмици през лятото. Трябваше ми подслон. Нямах пари. Затова ми разреши да остана. А пък аз я наглеждах.

— Кога беше това?

Джефърс се замисля. Не е чак толкова завеян, колкото може да се очаква от алкохолик.

— По-миналото лято. Бях дошъл само за няколко седмици. Докато си събера пари за квартира.

— Къде спяхте, докато бяхте на яхтата?

— Има голяма каюткомпания с кушетки от двете страни. Там спях.

— Значи докато живяхте на яхтата, донесохте и някои… някои свои лични вещи?

Райън натъртва някак особено на думите лични вещи, като че си разменят шифровани послания.

— Да — потвърждава Джефърс. — Тогава донесох и пистолета.

— Пистолет ли? — пита Райън. — Какъв пистолет?

Аз изхвръквам от стола като ракета.

— Ваша светлост, протестирам. Настоявам за предварителен разпит на свидетеля.

— Ваша светлост, свидетелят беше в списъка — възразява Райън. — Защитата е имала възможност да го разпита.

— Ако обвинението разполага с пистолета, длъжно е да ни уведоми.

— Разполагате ли с оръжието? — пита Пелтро.

Райън поклаща глава.

— Нямаме пистолет, ваша светлост. Но свидетелят може да съобщи къде го е видял.

Като торпедо, изхвръкнало от мъглата над спокойни води, изведнъж всички подробности от тактиката на Райън се проясняват, ала вече е твърде късно да ги избегна. Ето защо искаше от Сюзан да обясни на заседателите, че след срещата е откарала Джона до кабинета си, защото неговата кола била на пристанището. Според доказателствата и теорията на Райън оръжието също е било там. Сега, след показанията на таксиметровия шофьор, вече се знае, че Джона е ходил до яхтата, имайки предостатъчно време да отиде при Суейд и да я убие.

— Отхвърлям протеста — казва Пелтро. — Можете да отговорите на въпроса.

— Какво ще ни кажете за пистолета? — пита Райън.

— Беше малък, полуавтоматичен.

Джефърс описва оръжието най-подробно, като че са репетирали. И сигурно е така.