Читать «Последната битка на Сандокан» онлайн - страница 152

— С осем възела в час.

— Каква преднина може да има пред нас?

— Около трийсет мили.

— Тогава можем да го настигнем, ако вятърът се задържи все така силен. Но… — Яниш замълча, защото чу на палубата необичайно раздвижване и врява.

— Какво става? — попита Сандокан.

— Да се качим горе, брате.

В момента, когато излязоха на палубата, няколко души вадеха от водата някаква метална кутия, забелязана от един моряк на двайсетина метра от десния борд.

— Ой, ой, какво означава това — възкликна Яниш. — Да не съдържа някакъв важен документ, не ми изглежда обикновена кутия.

— Ние сме все по дирите на парахода, нали? — запита Сандокан, който без да знае защо, се почувствува развълнуван.

— Да — отвърна португалецът.

Сандокан извади бързо криса си и с един удар разряза кутията, от която се показа някаква хартия — беше малко навлажнена, но ясно личаха няколко реда, изписани с красив почерк.

— Яниш! Яниш! — викна Сандокан с треперещ глас.

— Чети, братко, чети!

— Струва ми се, че ослепях…

Португалецът грабна хартията от ръцете му и прочете: „Помощ! Откарват ме на Трите острова, където ще дойде чичо ми, за да ме отведе в Саравак, Мариана.“

Щом чу тези думи, Сандокан изрева като ранен звяр и се олюля, сякаш бе ударен с куршум:

— Загубена, загубена завинаги!… Лордът…

Яниш и пиратите го бяха наобиколили и го гледаха с тревога и дълбоко вълнение, сякаш изпитваха същата мъка, която късаше сърцето на този нещастник.

— Сандокан, кълна ти се, че ще я спасим дори ако трябва да абордираме кораба на лорда или да нападнем Саравак и Джеймс Брук, който го управлява! — заяви решително Яниш.

Сандокан, който до този момент седеше сломен от мъка, скочи на крака с пламнали очи и променено лице.

— Тигри на Момпрацем — викна той с мощния си глас, — трябва да избием враговете и да спасим нашата кралица. Всички към Трите острова!

— Отмъщение!… — ревнаха в отговор пиратите. — Смърт на англичаните, да живее нашата кралица!

Миг след това трите платнохода завиха на борд и се отправиха към Трите острова.

С промяната на курса пиратите се заловиха трескаво за работа, подготвяйки се за битката, която несъмнено щеше да бъде много жестока и може би последна с омразния неприятел.

Пълнеха топовете, сглобяваха бомбардите, отваряха буретата с барут, трупаха огромни количества гюллета и гранати на носа и на кърмата, сваляха излишните въжета от такелажа и подсилваха най-необходимите, издигаха барикади, подготвяха абордажните куки. На палубата бяха донесени дори съдове с алкохол, за да го изсипят горящ върху неприятелския кораб.

Сандокан ги насърчаваше с жестове и с думи, като обещаваше на всички да прати на дъното този параход, който го бе държал окован, бе избил най-храбрите му пирати и бе отвлякъл годеницата му.

— Да, ще разбия този проклетник, ще го подпаля — току възкликваше той. — Да даде бог само да стигна навреме, за да попреча на лорда да я отмъкне.

— Ако се наложи, ще нападнем и лорда — рече Яниш. — Кой би могъл да устои на атаката на сто и двайсет момпрацемски тигри?