Читать «Последната битка на Сандокан» онлайн - страница 153

— Но ако стигнем много късно, когато лордът вече е отплавал за Саравак на борда на някой бърз кораб?

— Ще го настигнем в града на Джеймс Брук. По-скоро друго ме безпокои: как да завземем парахода, който трябва да е хвърлил вече котва на Трите острова. Трябва да го изненадаме, но… ах, как забравяме!…

— Какво искаш да кажеш?

— Не помниш ли какво се опита да направи лордът, когато го нападнахме по пътеката за Виктория?

— Да — каза едва чуто Сандокан и косите му настръхнаха. — За бога, ти смяташ, че комендантът…

— Може да е получил заповед да убие Мариана, за да не я остави да падне в наши ръце.

— Не е възможно, не е възможно!

— А пък аз ти казвам, че се страхувам за годеницата ти.

— Тогава? — промълви Сандокан.

Яниш остана замислен, без да отговори. Но изведнъж се плесна по челото и възкликна:

— Готово!…

— Говори, бързо, братко! Ако имаш някакъв план, казвай го. веднага!

— За да предотвратим катастрофата, по време на атаката някой от нас трябва да бъде близо до Мариана, за да я брани.

— Вярно с, но как да стане това?

— Ето какво: както знаеш, в ескадрата, която ни нападна в Момпрацем, имаше платноходи на султана на Варауни.

— Не съм забравил.

— Ще се преоблека като султански офицер, ще издигна флага на Варауни и ще абордирам парахода, уж че съм пратен от лорд Джеймс.

— Чудесно!

— На коменданта ще кажа, че трябва да предам писмо на леди Мариана и щом вляза в каютата й, ще се барикадирам заедно с нея. Като ви свирна с уста, скачате на кораба и започвате сражение.

— Ах, Яниш! — притисна го Сандокан до гърдите си. — Колко ще ти бъда задължен, ако успееш!

— Ще успея, Сандокан, само да стигнем преди лорда! В този момент от мостика извикаха:

— Трите острова!…

Сандокан и Яниш побързаха да се качат на палубата. На седем-осем мили се мяркаха високи скални масиви. Всички пирати забиха очи натам, търсейки жадно парахода.

— Ето го! — извика един даяк. — Ей там долу виждам дим.

— Да — потвърди Сандокан, чиито очи сякаш се възпламениха. — Зад рифовете се издига черен стълб дим. Параходът е там!

— Да действуваме с ред и да се подготвим за атаката — каза Яниш. — Писангу, прехвърли още четиридесет души на нашето прао!

Прехвърлянето бе извършено веднага и екипажът, подсилен със седемдесет души, се събра около Сандокан, който направи знак, че иска да говори.

— Тигри на Момпрацем — каза той с гръмовен глас, който завладяваше тези хора и им вдъхваше изключителна смелост, — ще водим страшна борба, защото екипажът, с който ще трябва да се бием, е по-многоброен и по-подготвен от нас, но помнете, че това ще бъде последната битка под водителството на Малайския тигър, в която за последен път ще се срещнете с ония, които разрушиха нашата мощ и нашата втора родина. Като дам знак, искам да нахлуем на неприятелската палуба с предишна да дързост на Монпраценските тигри.

Ще ги изтрепем всичките! ревнаха пиратите, размахвайки бясно оръжия. Само дай знак, Тигре!

Там, на проклетия параход, който се готвим да нападнем, се намира кралицата на Монпрацем. Искам тя да бъде пак моя, да бъде освободена!

— Ще я спасим или ще паднем до един!