Читать «Измама» онлайн - страница 5

— Разбира се, опитах се да помогна на Олимпия да се измъкне. Когато съм в Англия, правя каквото мога.

„Но не оставаш в Англия достатъчно дълго, за да се заемеш здраво с момчетата, нали?“ — помисли си Джеърд.

— Какво друго, освен дневника, изпращаш на племенницата си?

Уингфийлд допи бирата си.

— Платове, подправки и дрънкулки. И книги, разбира се.

— И тя ще се погрижи да продаде стоката в Лондон?

— Ще продаде всичко, с изключение на книгите. Те са за библиотеката й. Тя ще използва част от парите за домакинството си, а с което успее да спести, ще финансира моите пътувания. Това удовлетворява и двама ни.

— Трудно е да се постигне нещо в бизнеса, ако работите не се следят отблизо — сухо отбеляза Джеърд.

Мислеше за проблемите в бизнеса, които той самият беше срещнал през последните шест месеца. Трябваше да настоява да получи отговорите на въпросите си, трябваше да проучи работите си. Вече нямаше съмнение, че няколко хиляди лири са откраднати по някакъв начин от огромното състояние на финансовата империя „Флеймкрест“. Джеърд разбираше, че бяха успели да го измамят. Бяха го направили на глупак.

Но нещата трябваше да се вършат едно по едно, напомни си той. А в този момент го занимаваше въпросът с дневника.

— Много си прав, човек трябва да следи отблизо делата си. Но, всъщност, нито Олимпия, нито аз, обичаме да се безпокоим с подробностите. Справяме се някак си. — Уингфийлд внимателно се вгледа в Джеърд — Наистина ли нямаш нищо против да ми направиш тази услуга?

— Не, ще се радвам да ти помогна.

Джеърд погледна през прозореца към пристанището, скрито в прегръдките на нощта. Виждаше се огромният силует на „Сий Флейм“, който чакаше настъпването на сутрешния прилив.

— Оценявам това, сър. Мисля, че имах голям късмет, като те срещнах.

Джеърд незабележимо се усмихна.

Той се чудеше какво ли щеше да каже Уингфийлд, ако разбереше, че Джеърд контролира не само „Сий Флейм“, но и цялата империя „Флеймкрест“.

— Чувствам се много по-добре, като знам, че ти ще се погрижиш племенницата ми да получи стоките и дневника. Сега мога спокойно да продължа пътуването си.

— Ти отиваш в Италия, така каза, нали?

— А после ще отплавам за Индия. — В очите на Уингфийлд заблестя пламъчето на нетърпението, което издаваше страстния пътешественик. — Винаги съм искал да видя Индия.

— Желая ти приятно пътуване — каза Джеърд.

— Желая същото и на теб, сър. И още веднъж, моите благодарности.

— За мен е удоволствие. — Джеърд извади от джоба си златен часовник и го погледна. — А сега трябва да ме извиниш.

Той пъхна часовника обратно в джоба си и се изправи.

— Прибираш се вече да спиш, а?

— Не още. Ще се поразходя малко по кея, за да се освежа, а после ще се кача горе и ще си легна.

— Пази си гърба — тихичко го посъветва Уингфийлд. — Всичко може да се очаква от тази сбирщина тук.

— Не се тревожи за мен.

Джеърд наклони глава, а после учтиво кимна за сбогом. Обърна се и тръгна към вратата.

Един-двама от мъжете, които седяха прегърбени над каните си с бира, изгледаха замислено скъпите му ботуши. После погледите им се плъзнаха нагоре към ножа, прилепнал до бедрото му, и още по-нагоре — към черната превръзка, покриваща окото му.