Читать «Измама» онлайн - страница 7

— Той е прав, Магнус — бързо рече Тадеус. — В този момент имаме много по-важни дела. Практически, дневникът е на наше разположение. Можем да му хвърлим един поглед.

Джеърд повдигна едната си вежда.

— Кой от вас двамата се е опитал да го открадне снощи? Уингфийлд каза, че стаята му е била претърсена.

— Заслужаваше си да опитаме — каза Тадеус, без ни най-малко да се засрами.

Магнус кимна.

— Само поогледахме малко, това е всичко.

Джеърд преглътна лютата ругатня.

— Дневникът се намира на борда на „Сий Флейм“ от вчера следобед. Ще трябва да разтоварим целия багаж от трюма, за да се доберем до него.

— Жалко — промърмори Тадеус, като по този призна за победен.

— Във всеки случай — продължи Джеърд — дневникът принадлежи на мис Олимпия Уингфийлд, която живее в Медоу Стрийм Котидж в Дорсет. Тя е платила за него.

— Глупости, дневникът е наш — каза Магнус твърде Той е наше фамилно наследство. Тя няма никакви права над него.

— Изглежда, забравяш, че дори да си го присвоим, едва ли ще разберем какво е написано в него. Както и да е…

Паузата, която Джеърд направи на това място, беше достатъчно дълга, за да привлече вниманието на баща му и чичо му.

— Да? — нетърпеливо попита Магнус.

— Артемис Уингфийлд е сигурен, че неговата племенница ще успее да разгадае кода на дневника — каза Джеърд. — Очевидно, мис Уингфийлд няма равна на себе си в тази работа.

Тадеус засия.

— Бих казал, момче, че курсът, който ще предприемеш, е повече от ясен, нали? Ще последваш дневника до неговото предназначение, а после ще влезеш под кожата на мис Уингфийлд, така че тя да ти каже всичко, което научи.

— Прекрасна идея. — Мустаците на Магнус развълнувано потрепнаха. — Очаровай я, сине. Съблазни я. Когато тя се разтопи в ръцете ти, накарай я да ти каже всичко, което е научила от дневника.

Джеърд въздъхна. Трудно беше да бъдеш единственият разумен, трезвомислещ член на семейството, в което изобилстваха доста оригинални личности.

Търсенето на дневника на мадам Лайтборн беше главната грижа на всички мъже от фамилията Флеймкрест, освен за Джеърд. Три поколения вече бяха заети с издирването му: бащата, чичото и братовчедите на Джеърд; дядо му и чичовците на баща му. Сиянието на изгубеното съкровище беше особено примамливо за тях, тъй като бяха потомци на известен пират.

Но това, изглежда, не беше достатъчно. Преди три седмици братовчедите му едва не бяха убити заради същия този дневник. Джеърд беше решил, че е време да сложи край на тези глупости веднъж и завинаги. За нещастие, единственият начин да стори това, беше да намери дневника и да види дали в него наистина се съдържа информация за изгубено съкровище.

Никой не оспори решението му, когато той заяви, че е негов ред да се впусне по дирите на загадъчното съкровище, което изчезнало преди около стотина години. Всъщност всички, и особено баща му, бяха много доволни от интереса на Джеърд към дневника.

Джеърд знаеше, че е полезен на семейството със способността си да ръководи бизнеса. Но това не означаваше много за фамилия, известна със смелостта и темперамента си.