Читать «Измама» онлайн - страница 3

— Къде е дневникът в момента?

— О, на безопасно място. — Уингфийлд доби самодоволен вид. — Опакован сред другите ми неща в трюма на „Сий Флейм“.

— И ти не се тревожиш за багажа само защото вече е на борда на кораба?

— Мили Боже, не. „Сий Флейм“ принадлежи на фирмата „Флеймкрест“, която има безупречна репутация. Екипажът е сигурен, а капитанът е много опитен и може да му се има доверие. Убеден съм, че пратката ще е в безопасност.

— Но не си така сигурен в безопасността на английските пътища, нали?

Уингфийлд направи неопределена гримаса.

— Сега, след като знам, че ти ще придружиш багажа до Апър Тадуей в Дорсет, съм много по-спокоен.

— Оценявам доверието, което ми гласуваш.

— Да, сър, когато види дневника, моята племенница ще подскочи от радост.

Джеърд си помисли, че Олимпия Уингфийлд наистина е доста странна жена. Той знаеше колко особени могат да бъдат странните хора, защото беше отгледан в семейство на ексцентрици.

Уингфийлд се облегна назад и огледа кръчмата. Погледът му се спря на един мъж със здраво телосложение и цялото в белези лице, който седеше на съседната маса. Мъжът имаше нож, а на лицето му беше изписан зверски израз. Никой не искаше да седне на неговата маса. Това беше типично за много от редовните посетители на кръчми от подобен род.

— Тези французи са груби на вид, нали? — попита Уингфийлд, който изведнъж се почувства неудобно.

— Половината от мъжете, които виждаш тук, не са по-добри от пиратите, които са кръстосвали моретата векове наред — каза Джеърд. — Войници, които нямат къде да отидат, след като Наполеон загуби войната. Моряци, които чакат да бъдат наети на някой кораб. Мъже, които търсят курви за през нощта и подходящ случай да се сбият. Обичайната сган, която се събира в пристанищните кръчми.

— А другата половина?

Джеърд се усмихна накриво.

— Те вероятно са пирати.

— Не съм изненадан. Ти каза, че много си пътувал, нали, сър? Сигурно си бил в много места като това. Очаквам, че си свикнал да се справяш с подобни хора.

— Както виждаш, досега съм оцелял.

Уингфийлд многозначително се втренчи в черната му превръзка.

— Но не си останал невредим, както виждам.

— Да, не винаги съм се измъквал. — Устните на Джеърд се извиха в многострадална усмивка.

Той съзнаваше, че хората обикновено не намират външността му за очарователна, че не вдъхва доверие. Не само черната превръзка ги тревожеше. Дори при най-благоприятни за него обстоятелства, когато косата му беше грижливо вчесана и той носеше възможно най-модерни дрехи, членовете на семейството му казваха, че прилича на пират.

Главното разочарование за тях беше обстоятелството, че той не се държи като пират.

Въпреки всичко казано и свършено досега, Джеърд си оставаше човек на бизнеса. Не беше темпераментният син, на когото баща му се надяваше да предаде семейните традиции.