Читать «Измама» онлайн - страница 4

Отначало и Уингфийлд беше предпазлив с него. Джеърд знаеше, че спокойните му маниери и образована реч, а не външният му вид, бяха убедили стария човек да го приеме като равностоен нему джентълмен.

— Как загуби окото си, ако не възразяваш срещу моето любопитство?

— Това е дълга история — каза Джеърд. — И малко болезнена за мен. Бих предпочел да не се впускам в подробности точно сега.

— Разбира се, разбира се. — Уингфийлд силно почервеня. — Съжалявам, че проявих нетърпение.

— Не се чувствай неудобно. Свикнал съм хората да се втренчват в мен.

— Е, сега, като знам, че „Сий Флейм“ ще отплава на сутринта, се тревожа много по-малко. А това, че ти ще бъдеш на борда му и ще придружиш стоките ми до Апър Тадуей, е голяма утеха за мен. Още веднъж ти благодаря, че прие.

— Тъй като аз самият трябва да се върна в Дорсет, ще бъда повече от щастлив да ти помогна.

— Не трябва да ти казвам, че ще ми спестиш много пари, нали? — призна Уингфийлд. — Няма да се налага да прибягвам до услугите на фирмата в Уеймаут, които наистина са много скъпи.

— Никога не е било евтино да се внасят стоки.

— Вярно е. За нещастие, от последните две пратки Олимпия не спечели толкова пари, колкото очаквах. Макар че сега и двамата отидохме малко по-далеч, отколкото бяхме смятали първоначално.

— Не може да се предвиди какъв ще бъде пазарът за внесените стоки — каза Джеърд — Твоята племенница запозната ли е с бизнеса?

— Господи, не! — Уингфийлд се засмя, но смехът му издаваше привързаността му към неговата племенница. — Олимпия е много умна, но не се интересува от финансови въпроси. Тя се грижи за роднините ми. Мечтае да пътува като мен, но, разбира се, това не е възможно.

— Сама жена би срещнала много затруднения — съгласи се Джеърд.

— Това не би спряло моята племенница. Казах ти, че не е като повечето английски госпожици. Тя е на двайсет и пет години и си има свое собствено мнение по всички въпроси. Да не казвам какво би направила, ако имаше приличен доход и ако не се налагаше да се грижи за тримата си палави племенника.

— Тя отглежда племенниците си? — Уингфийлд отново засука мустак.

— Тя ги нарича „племенници“, а те я наричат „лельо Олимпия“, но истината е, че роднинската връзка е малко по-далечна. Момчетата са синове на един наш братовчед, който загина заедно със съпругата си при катастрофа преди две години.

— И как децата попаднаха при твоята племенница?

— Ти знаеш как стават тези работи. След смъртта на родителите им децата преминаваха от роднина на роднина, докато преди шест месеца почукаха на вратата на Олимпия. Тя ги прие в дома си.

— Доста великодушно от страна на жена, която трябва сама да се грижи за себе си.

Особено за жена, която се интересува само от легенди и чужди земи. — Уингфийлд замислено смръщи вежди. — Тези момчета са доста диви. Никой от учителите им не можа да се справи с тях. Всъщност те са умни, прекрасни, но са много буйни. Постоянно вдигат цялото домакинство на крак.

— Разбирам.

Джеърд беше отгледан в дом, който винаги беше на крак. Той обаче предпочиташе спокойното и подредено съществуване.