Читать «Измама» онлайн - страница 6

Нито един от тях не го последва навън.

Нощният бриз разроши дългата му коса. За разлика от Уингфийлд, той беше в подходящи за топлата нощ дрехи. Не носеше шалче. Мразеше високите яки и шалчетата. Памучната му риза беше разтворена, а ръкавите му бяха навити до лактите.

Джеърд тръгна по каменния кей. Умът му беше зает с бизнеса, а сетивата му попиваха звуците на нощта. Човек, който е загубил едното си око, си има причини да внимава много да не загуби и другото.

На другия край на кея просветна фенер. Когато Джеърд се приближи, от сянката излязоха двама мъже. И двамата бяха грамадни, високи почти колкото Джеърд, и почти толкова широкоплещести. В мустаците и косите им се виждаха сребърни нишки Вървяха наперено, макар да бяха прехвърлили шестдесетте.

„Двама поостарели авантюристи“ — помисли си Джеърд не без чувство.

Единият от тях се усмихна на Джеърд и зъбите му проблеснаха в мрака. Очите на другия не се виждаха в тъмното, но Джеърд знаеше, че те са необичайно светлосиви. Виждаше същия цвят в огледалото, когато се бръснеше сутрин.

— Добър вечер, сър.

Джеърд поздрави учтиво баща си, а после кимна на другия джентълмен.

— Чичо Тадеус. Прекрасна нощ, нали?

— Време беше да се появиш — повдигна вежди Магнус, граф Флеймкрест. — Мислех, че ще говориш с новия си познат цяла нощ.

— Уингфийлд много обича да говори.

Тадеус вдигна фенера по-високо.

— Е, момче. Какво научи?

Джеърд беше на трийсет и четири години. Отдавна не се смяташе за момче. Всъщност често се чувстваше по-възрастен от всички останали в семейството. Но нямаше смисъл да поправя Тадеус.

— Уингфийлд вярва, че е намерил дневника на Клер Лайтборн — каза спокойно Джеърд.

— Господи!

Лесно беше да се разчете задоволството по лицето на Магнус.

— Значи е вярно? Най-после, след всички тези години, дневникът се е намерил?

— По дяволите, как Уингфийлд се е добрал до него? — възкликна Тадеус.

— Мисля, че неговата племенница първа е разбрала къде се намира той — каза Джеърд. — Обърнете внимание, че е намерен тук, във Франция. Очевидно, усилията на моите братовчеди са отишли на вятъра. Преди два месеца те бродеха по хълмовете на Испания, като напразно се надяваха да го открият там.

— Сега, Джеърд — успокои го Магнус, — младият Чарлз и Уилям ще имат основания да решат, че е бил донесен тук през войната. Ти си ядосан на братовчедите, защото те са се оставили да бъдат заловени от онези бандити.

— Цялата онази работа беше малко досадна — призна недоволно Джеърд. — Освен това ми струва цели две хиляди лири в брой, без да споменаваме колко много време ми отне и колко усилия положих. А и бизнесът ми пострада.

— По дяволите, сине! — изрева Магнус. — Винаги ли само за това мислиш? Твоят бизнес?! Във вените ти тече кръвта на пирати, за бога, а притежаваш сърцето и душата на търговец.

— Много добре знам, че съм разочарование за теб и останалата част от семейството, сър. — Джеърд се облегна на каменната стена и впери поглед в морето. — Но тъй като досега няколко пъти сме разисквали въпроса, мисля, че не е необходимо отново да се впускаме в спор тази вечер.