Читать «Измама» онлайн - страница 2

— И защо е така?

— Изглежда, е написан на смесица от гръцки и латински, а на места текстът е дори на староанглийски. Прилича на някакъв таен код. Племенницата ми вярва, че дневникът е ключ към някакво баснословно съкровище.

Уингфийлд недоверчиво изсумтя.

— Но ти не вярваш, нали?

— Щом ме питаш, ще ти кажа, че никак не вярвам. Но Олимпия ще се забавлява много, докато се опитва да разгадае написаното в дневника. Обича тези неща.

— Тя като че ли е доста необикновена жена. — Уингфийлд тихичко се засмя.

— Наистина е необикновена. Предполагам, че грешката не е нейна. Беше отгледана от доста ексцентрична леля и растеше, заобиколена от ексцентрични хора. Никога не съм бил в приятелски връзки с тази част от семейството, но до мен стигна мълвата, че лелята и нейните приятелки са се заели сами да образоват Олимпия. И напълнили главата й със странни идеи.

— Какви идеи?

— Благодарение на възпитанието си, Олимпия пет пари не дава за мнението на обществото. Не ме разбирай погрешно, тя е прекрасна млада дама. Репутацията й е безупречна. Но не се интересува от нещата, от които се предполага, че трябва да се интересуват младите дами, ако разбираш какво искам да кажа.

— И те са?

— Мода, на първо място. Въобще не се интересува от дрехи, Леля й не я е научила на всички онези полезни неща, които младите жени трябва да знаят — да танцуват, да флиртуват, да се харесват на ухажорите. — Уингфийлд поклати глава. — Много странно възпитание, ако питаш мен. Главната причина, поради която още не си е намерила съпруг, бих казал.

— И от какво се интересува твоята племенница? — Въпреки нежеланието си, Джеърд беше силно заинтригуван.

— От всичко, което е свързано с обичаите и легендите на чужди земи. Тя е от най-активните членове на Дружеството за приключения и изследвания, въпреки че никога не е излизала от границите на графство Дорсет.

Джеърд го погледна.

— Как е възможно, щом тя самата не пътува?

— Издирва стари книги, дневници и писма, които са свързани по някакъв начин с пътувания и изследвания. Изучава онова, което открие, и пише заключенията си. През последните три години е публикувала няколко статии в седмичното списание, което дружеството издава.

— Нима? — С всеки изминал момент Джеърд проявяваше все по-голямо любопитство.

— Да, наистина. — Лицето на Уингфийлд изразяваше гордост — Статиите й са много известни, защото в тях се съдържа информация за обичаите и легендите на чуждите народи.

— И как откри дневника на мадам Лайтборн? — внимателно го подпита Джеърд.

Уингфийлд сви рамене.

— Чрез серия от писма, които за нея се превърнаха в обект на истинско разследване. Отне й близо година, но най-сетне успя да установи, че той се намира в малко градче, близо до крайбрежието на Франция, в библиотека, която била унищожена по време на войната.

— И ти си дошъл тук специално за да купиш дневника за твоята племенница?

— По път ми е — каза Уингфийлд. — Аз отивам в Италия. Изглежда, дневникът е преминал през множество ръце само през последните няколко години. Човекът, който ми го продаде, беше изпаднал в много тежко състояние. Отчаяно се нуждаеше от пари и беше щастлив, че може да продаде някои от старите си книги.