Читать «Измама» онлайн - страница 195

— Е, в къщата има сребърни прибори — каза Джеърд замислено. — Но те са и неудобни, когато човек се готви да бяга.

— Трябва да има скъпоценности някъде тук. — Феликс отчаяно се огледа наоколо. — Сега имаш съпруга. Трябва да си й купил бижута. Човек с твоето състояние сигурно е подарил нещо хубаво на младоженката.

— Скъпоценности? — Джеърд направи крачка напред. Щеше да има само един шанс, помисли си той. — Съмнявам се.

Олимпия прочисти гърлото си.

— Е, тук са обиците, украсени с диаманти и смарагди, господарю мой. Онези, които носех на бала у Хънтингтънови.

— А, да — каза Джеърд. — Тук са обиците. Разбира се.

— Знаех си! — Феликс присви очи. Изпитваше едновременно и облекчение, и триумф. — Къде са те, лейди Чилхърст?

— Горе, в кутия, на нощното ми шкафче — прошепна Олимпия.

— Много добре.

Феликс я пусна и я блъсна. Пистолетът беше насочен към Джеърд.

— Ще отидете горе и ще ги донесете, мадам. Имате само пет минути. Ако се забавите повече, кълна се, ще убия съпруга ви. Разбирате ли ме?

— Да. — Олимпия се втурна напред. — Не се тревожете, сър. Ей сега ще се върна.

— Не бързай, мила — спря я Джеърд, докато тя бягаше към вратата. — Ще имаш нужда от свещ. По-добре се върни при бюрото, запали една и я вземи със себе си.

— О, Боже мой, да, разбира се. Ще имам нужда от свещ. — Олимпия се завъртя и бързо се втурна към бюрото.

— Побързайте — нареди Феликс.

— Опитвам се да бързам, сър.

Тя взе една свещ и протегна ръка към тази, която гореше, за да запали другата. Очите й срещнаха тези на Джеърд. Той леко се усмихна. Олимпия угаси пламъка на свещта с пръсти и потопи стаята в непрогледен мрак.

— Дяволите да те вземат! — извика Феликс и стреля напосоки.

Камата прилегна плътно в ръката на Джеърд. Той я метна към мястото, където беше застанал Феликс. Чу се висок, ужасяващ вик на болка и гняв. После пистолетът отново изгърмя.

— Джеърд?

Свещта в ръката на Олимпия вече беше запалена.

— Джеърд, добре ли си?

— Добре съм, мила. Следващия път обаче, преди да ме заключиш в стаята за през нощта, помисли, че мога да ти бъда полезен.

Феликс, който лежеше на пода, изстена. Отвори очи и погледна Джеърд.

— Винаги си бил умен.

— Мислех, че и ти също, Феликс.

— Зная, че никога не би ми повярвал, но наистина съжалявам, че се стигна дотам.

— И аз.

Джеърд прекоси стаята и коленичи до Феликс. Разгледа раната, която камата беше направила в рамото му.

— Ще оживееш, Хартуел.

— Това няма особено значение — прошепна Феликс. — Аз лично пет пари не давам, сър. Бих предпочел да ме бяхте убили, вместо да отида в затвора.

— Няма да отидеш в затвора — каза Джеърд. — Ще се погрижа на кредиторите ти да бъде платено. В замяна, ти незабавно ще напуснеш Англия.

— Наистина ще го направите, нали? — Феликс внимателно изучаваше лицето му. — Не ви разбирам, Чилхърст. Всъщност никога не съм ви разбирал.

— А аз много добре те разбирам. — Джеърд погледна Олимпия, която се въртеше около тях. — Има само един човек на света, който ме разбира.

Грейвз се олюля на прага с ръка на темето си. Изглеждаше разтревожен и си имаше причина затова.