Читать «Измама» онлайн - страница 197

— Изглежда, вие все пак сте един кръвожаден пират, нали?

Лицето на Гифорд имаше пепеляв цвят. Той грациозно припадна на пода.

Глава 20

— Постъпил си много умно, като си избягал от стаята, в която те затворих. — Олимпия се сгуши в топлите прегръдки на Джеърд. — Никога не преставаш да ме удивяваш, господарю мой.

— Радвам се, че ти продължаваш да се впечатляваш от скромните ми способности.

Джеърд помилва косите й. Беше почти три часът сутринта. В къщата отново цареше спокойствие. Всички си бяха легнали отдавна. Но въпреки, че беше изтощена, Олимпия не можеше да заспи. Събитията, които се бяха случили, все още бяха съвсем ясни в съзнанието й.

— Никога не съм преставала да се изненадвам на способностите ти, сър. — Олимпия притисна устни в рамото му. — Много се радвам, че не си ядосан, задето те заключих.

— Моя прекрасно сирено — прошепна Джеърд. — Не бих могъл дълго да се ядосвам на онова, което правиш ти. Когато превъртя ключа в ключалката, аз разбрах, че ме обичаш.

Олимпия застина в ръцете му.

— И как, по дяволите, разбра това точно тогава?

— Никой друг досега не се е опитвал да ме спаси. — Той се вгледа в лицето й. — Не греша, нали? Ти ме обичаш?

— Джеърд, аз те обичам още от деня, в който влезе в моята библиотека и ме спаси от мистър Дрейкът.

— И защо не ми каза?

— Защото не исках да се чувстваш задължен да отвърнеш на любовта ми — каза Олимпия. — Ти вече ми беше дал толкова много. Надявах се, че ме обичаш, но не исках да упражнявам натиск върху теб. А всъщност ми беше много трудно да не копнея за повече. Исках твоята любов повече от всичко друго на света.

— И ти имаш моята любов още от деня, в който те срещнах. — Джеърд я целуна толкова нежно, че тя едва усети допира на устните му. — Трябва да призная, че отначало не знаех, че чувството, което изпитвам, се нарича любов. Бях прекалено зает да се боря със силната страст, която ти възбуждаше у мен.

— А, да страстта — усмихна се Олимпия. — Тя е тук, нали, сър?

— Определено е тук. — Той целуна върха на носа й. — Но и любовта е тук. Не съм изпитвал това към никой друг на земята, Олимпия.

— Радвам се, сър.

— Потърсих те, защото се надявах, че ще разгадаеш тайната на дневника — каза Джеърд, с устни, прилепени до нейните. — Но скоро разбрах, че ти си единственото съкровище, което бих искал да притежавам.

— Господарю мой, ти отнемаш дъха ми. — Тя обви врата му с ръце и притисна главата му до гърдите си. — Ела по-близо и ми разкажи пътешествията си. Искам да слушам за странни и далечни острови, където влюбените правят любов на осветени от луната плажове, покрити с перли.

Джеърд не се нуждаеше от повече подканяне. Той я притисна под себе си, устата му се впи в нейната. Олимпия потрепера под възбуденото му търсещо тяло. Джеърд вече беше твърд и тежък. Възбудата му извика в нейното тяло познатия отговор. Тя заби нокти в раменете му.

И светът, който се намираше зад вратата на спалнята, вече нямаше значение. Джеърд влезе в нейната влажна и топла утроба и прошепна дрезгаво в ухото й: