Читать «Измама» онлайн - страница 194

Дори посетителите да смятаха, че стъпалата на галерията, които очевидно никъде не водеха, са доказателство за ексцентричността на фамилията Флеймкрест, това си беше тяхна грижа. Прадядо Хари вярваше, че човек трябва да може да избяга от всяка стая.

Джеърд се намръщи, когато видя, че третият етаж е потънал в непрогледен мрак. Слезе до втория етаж, който също тънеше в мрак. Може би Олимпия беше решила да работи в библиотеката, докато се върнат останалите.

Той се беше любил с Олимпия в библиотеката доста често, спомни си Джеърд, докато слизаше от последната площадка. Нямаше никакви възражения срещу това и щеше да го стори и тази вечер.

Направи една дълга крачка и се спъна в един огромен, мек и много тежък предмет. Представи си тялото на Олимпия. Представи си, че тя се е спънала по тъмните стъпала и е паднала чак долу. Той изстина и се вцепени.

Когато най-после погледна надолу, видя, че тялото не е на Олимпия, а на Грейвз. Джеърд коленичи и докосна шията на иконома. Пулсът беше силен. Грейвз не си беше счупил врата. След това Джеърд зърна петното кръв на пода и сребърния свещник, който лежеше наблизо. Грейвз не беше паднал. Беше ударен силно по главата.

Джеърд погледна затворената врата на библиотеката. Студените тръпки, които лазеха по тялото му, станаха по-силни. Изправи се и тихо прекоси коридора. Ръката му стисна дръжката на камата.

Извади оръжието си, пъхна го я в ръкава на ризата си, загаси свещта и отвори вратата. На пламъка на единствената свещ, поставена на бюрото, видя Олимпия. Тя стоеше близо до прозореца. Лошо предчувствие го накара да онемее и да отвори широко очи.

Феликс Хартуел я беше стиснал за гърлото. В другата си ръка държеше пистолет.

— Добър вечер, Феликс — каза Джеърд спокойно. — Страхувах се, че не си проявил достатъчно мъдрост и си останал в Англия.

— Не се приближавай, Чилхърст, или, кълна се, ще я убия. — Гласът на Феликс беше дрезгав. Той леко трепереше, но криеше опасни нотки. Очите на Олимпия просветнаха, когато видя Джеърд.

— Той ми каза, че наблюдавал къщата и чакал удобен случай да влезе вътре, когато няма никой — каза тя спокойно. — Страхувам се, че планът ми да те заключа в онази стая и да изпратя всички вън от къщата му е предоставил търсения случай.

— Ако ме беше попитала, мила, щях да ти кажа, че в плана ти има едно-две слаби места — каза Джеърд нежно. Не сваляше очи от Феликс.

— Стой мирно — нареди Феликс. — Чилхърст, трябват ми десет хиляди лири, и то веднага.

— Той наистина е отчаян — прошепна Олимпия. — Вече му казах, че в къщата няма нищо, което да е толкова ценно, че да струва десет хиляди лири.

— Права си — каза Джеърд. — Няма. Можеш да вземеш част от мебелите, Феликс.

— Не ми се присмивай, Чилхърст, предупреждавам те. Аз нямам търпение да напусна Англия, както и ти нямаш търпение да ми видиш гърба. Но съм затънал в дългове, а проклетите кредитори са по петите ми. Научили са, че все още съм в Лондон, и заплашват, че ще ме убият. Трябва да върна дълговете си и едва тогава ще бъда свободен.