Читать «Измама» онлайн - страница 193

— Благодаря ти.

Джеърд разтри брадичката си.

— Мисис Бърд сама приготви агнешкото и пая. А хлябът е печен тази сутрин. Има и малко сирене.

— Виждам, че си помислила за всичко, мила. — Джеърд напредваше сантиметър по сантиметър към вратата.

— Поне така се надявам — отговори Олимпия. — Под един от столовете има нощно гърне. Признавам, че Робърт беше този, който се сети за него.

— Робърт е интелигентно момче.

Джеърд напипа вратата. Наведе се и започна да търси свещите.

— Джеърд, има и нещо друго, което трябва да ти кажа. Персоналът има свободна нощ. Наредих им да не се връщат до пукването на зората, така че няма смисъл да викаш нито иконома, нито камериерките.

— Нямам намерение да викам когото и да било. — Джеърд успя да запали свещта едва при третия опит. — Съмнявам се, че виковете ми ще достигнат до нечии уши точно от тази стая.

— Точно така. — В гласа на Олимпия се долавяше облекчение. — А баща ти и чичо ти заведоха момчетата на театър. Ще се върнат много късно през нощта. И всички се заклеха да не отварят тази врата.

— Разбирам.

Джеърд вдигна високо свещта и огледа стените на стаята.

— Джеърд?

— Да, Олимпия?

— Надявам се, че ще ми простиш. Разбирам, че точно сега сигурно си много ядосан. Но трябва да разбереш, че не мога да ти позволя да рискуваш живота си в този дуел.

— Отивай да си лягаш, Олимпия. Ще обсъдим този въпрос утре сутринта.

— Ядосан си, господарю мой. — Тонът на Олимпия изразяваше съчувствие, но също така и твърда решителност. — Както и да е, наистина нямах друг избор. Трябва ти време, за да се успокоиш. Трябва ти време, за да обмислиш наново действията си. Точно сега ти, без съмнение, си във властта на чувствата.

— Без съмнение.

— Лека нощ, Джеърд.

— Лека нощ, мила.

Остана заслушан в стъпките й, докато те заглъхнаха надолу по стълбите. Беше едва на десет години, когато за последен път беше проучвал какво има в тази стая. Нямаше да бъде лесно да открие наново тайния изход, водещ към стълбите на галерията отдолу. Щеше да му се наложи да премести множество кутии и куфари, докато стигне до стената. А когато я достигне, щеше да му е необходимо дяволски много време, за да открие тайната пружина, която отваряше скритата врата. Плътен слой прах покриваше старите знаци, които беше оставил преди толкова много години. Джеърд се усмихна при мисълта за усилията, които Олимпия беше положила, за да го спаси от риска. Цял живот се беше чудил кой ще спаси него, когато му дойде времето. Сега вече знаеше отговора.

На Джеърд му беше необходим повече от час, за да открие тайната врата. Когато пръстите му докоснаха леката пукнатина в стената, той тихо изруга от задоволство. После извади „Пазителя“ от калъфа му и отрони част от мазилката, за да открие пружината.

Старият механизъм издаде стържещ звук, но вратата се отвори. Джеърд прибра камата, вдигна свещта и се спусна надолу по стъпалата, които капитан Хари беше изградил.

Вярно беше, че графовете Флеймкрест бяха хора странни, но никой не можеше да ги нарече глупави, помисли си Джеърд. Винаги имаха причини, които да оправдават действията им, дори тези причини да не бяха особено разбираеми за останалите.