Читать «Измама» онлайн - страница 196

— Господарю, виждам, че съм закъснял.

— Всичко е наред, Грейвз. Как се чувстваш?

— Ще го преживея. Благодаря ви, сър.

Олимпия разтревожено се обърна към него.

— Грейвз, ударили са ви?

— Няма за какво да се тревожите, мадам. Бил съм удрян по главата повече от веднъж в моята кариера. Мога да кажа с гордост, че никога не съм страдал особено от това. — Грейвз се усмихна. — Вярвам, че няма да кажете на мисис Бърд колко ми е твърда главата. Имам намерение да си изпрося съчувствие от нея.

— Тя ще бъде ужасена — увери го Олимпия.

Усмивката на Грейвз изчезна, когато погледът му се спря на Джеърд.

— Съжалявам за онова, което се случи, сър. Върнах се отново в къщата, след като мадам ме изпрати навън заедно с останалите, но пристигнах много късно. Той вече беше влязъл вътре.

— Всичко е наред, Грейвз. Всички сме живи.

Силно почукване на входната врата прекъсна Джеърд.

— Може би ще е по-добре да отвориш вратата, Грейвз.

— Аз ще го направя — побърза да каже Олимпия. — Грейвз очевидно няма да може да изпълнява задълженията си тази вечер.

Тя вдигна свещта и се отправи към вратата. Грейвз я последва, протестирайки високо. Джеърд докосна раненото рамо на Феликс.

— Проклятие! — прошепна Феликс и загуби съзнание.

— Деметриа, Констънс! — възкликна Олимпия в коридора и възклицанието й стигна до библиотеката. — Какво правите тук? И защо сте дошли в този час, мистър Сийтън? Ако е заради дуела, мога да ви кажа, че той няма да се състои. Ясно ли е?

— Можете да освободите Чилхърст — каза Констънс сухо. — Деметриа разказа всичко на брат си. Гифорд иска да поднесе извиненията си и да отмени дуела. Нали така, Гифорд?

— Да. — Гласът на Гифорд едва се чуваше. — Моля ви, известете съпруга си, че искам да разговарям с него.

Джеърд се показа на прага.

— Тук съм, Сийтън. Преди да поднесете извиненията си, моля ви, изпратете да повикат доктор.

Гифорд също застана на прага.

— За какво, по дяволите, ви е необходим доктор? — После очите му се спряха на Феликс. — Проклятие! Кой е този? И защо има толкова много кръв наоколо?

Олимпия се приближи на пръсти и надникна над рамото на Гифорд.

— Това е мистър Хартуел. Опита се да ни ограби. Онзи пистолет там е неговият. Заплаши Джеърд с него.

— Но какво се е случило с него?

Гифорд гледаше падналия мъж с мрачно възхищение.

— Чилхърст използва камата си, за да ни спаси. — В очите на Олимпия гореше съпружеска гордост — Метна я към мистър Хартуел, докато той стреляше с пистолета си.

— Чилхърст го е повалил с камата си? — едва чуто попита Гифорд.

— О, да. Чилхърст винаги я носи със себе си. Най-вълнуващото беше това че всичко се случи в пълен мрак. Тъкмо бях загасила свещта и…

Гифорд нададе странен звук, когато Джеърд издърпа камата от рамото на Феликс. Кръвта шурна, но Джеърд бързо превърза раната с шалчето си.

— Боже мой! — На Гифорд като че ли му беше прилошало. — Никога не съм виждал мъж, промушен с кама.

— Ако това ви се струва неприятно — каза Джеърд весело, — може би ще ви хареса гледката на мъж с куршум в гърдите. Точно затова ви изпратих бележка да се погрижите за присъствието на доктор на нашата среща.