Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 26

– Обичам те.

Отварям очи и заварвам Джеси, надвесен над леглото. Намирам се някъде между съня и съзнанието, а устата ми е няма. Колко е часът и колко време го е нямало? Но нямам възможност да попитам отново. Усещам как ме вдига и ме пренася в неговата стая.

– Ти спиш тук – прошепва той, докато ме поставя на леглото. Усещам как пропълзява зад мен и ме сгушва към гърдите си.

Ако не бях толкова доволна, щях да задавам въпроси, но съм, затова мълча. Главата ми докосва възглавницата и с топлината на Джеси, която ме обгръща, отново се унасям.

– Добро утро!

Очите ми се отварят и виждам, че съм прикована към матрака под опиянителен аромат на свежа вода и мента. Мозъкът ми отчаяно се опитва да ме убеди да се измъкна, но тялото ми блокира всички разумни инструкции, които умът ми се мъчи да му подаде.

Джеси се отпуска на пети.

– Трябва да направя това – прошепва, стисва ръката ми и ме издърпва до седнало положение.

Хваща ръба на потника ми и бавно го издърпва през главата ми. Навежда се към мен, целува ме между гърдите и прави леки кръгове с език нагоре към шията ми.

Напрегната съм.

Той се отдръпва.

– Дантела – казва тихо, докато сваля сутиена ми.

Боря се между отчаяната нужда на тялото ми от него и необходимостта да поговорим. Искам да изясня нещата, преди да бъда завлечена отново на Седмото небе на Джеси, където губя всякакъв разум.

– Джеси, трябва да поговорим – казвам тихо, докато той целува шията ми и продължава нагоре към ухото ми. Всеки мой нерв звънти и ме умолява да млъкна и да го приема.

– Нуждая се от теб – прошепва, открива устните ми и ги завладява нежно.

– Джеси, моля те! – продължавам. Гласът ми е задъхан шепот, когато успявам да се измъкна.

– Бебче, аз говоря по този начин. – Той хваща тила ми и ме придърпва към себе си. – Нека ти покажа!

Тялото ми печели.

Отдавам му се като робиня, каквато съм. Той обгръща с ръка кръста ми и ме отпуска назад на леглото. Запечатва със страстна целувка устните ни и цялото ми същество се съживява, когато горещият му влажен език се плъзва нежно и започва бавно да изследва устата ми. Ние сме в режим „нежен Джеси“, сякаш знае, че това е най-добрият подход към мен точно сега.

Бавното му и равномерно дишане ми подсказва, че се контролира напълно. Облегнат на лакът, прокарва показалец от хълбока нагоре към гърдите ми и заедно с докосването му по тялото ми се разливат тръпки, които ме карат да се задъхвам. Джеси завършва движението, като гали зърното ми с копнеж и в синхрон с нежните движения на езиците ни.

Държа се за раменете му и усещам как всички неуместни емоции нахлуват отново в мен под нежното му докосване, внимателната му уста и твърдото му тяло. Страхът ми е напълно оправдан – отново се изгубвам в него.

Хленча, когато отдръпва устните си от моите, сяда на пети и заедно с бельото ми смъква и шортите надолу по краката ми със здравата си ръка.

– Имаш нужда от напомняне.

– Това не е традиционният начин.