Читать «2-Под този мъж» онлайн

Първа глава

Едва събрах сили да стигна до работа днес. Минаха пет дни, откакто за последен път видях Джеси Уорд. Пет дни на агония, празнота и плач.

Всеки път, щом очите ми се затворят, той е там. Картините на сигурния, уверен, красив мъж, който напълно ме плени, се сменят с тези на бездушното пияно създание, което ме унищожи. Без него се чувствам разбита и празна. Той ме накара да се нуждая от него, а после изчезна.

Виждам лицето му в мрака, чувам гласа му в тишината. Не мога да избягам. Не възприемам случващото се около мен. Всеки шум е далечно бръмчене, всеки образ е размазан. Аз съм в ада. Празна. Разбита. Обзета от абсолютна агония.

Оставих Джеси, пиян и беснеещ, в панорамния му апартамент в неделя. Не се е свързвал с мен от онзи ден, когато го зарязах да крещи и да се препъва във всичко около себе си. Нямаше телефонни обаждания, нямаше съобщения, нямаше цветя... нищо.

Сам все още е редовното полуголо присъствие у Кейт, но разбира, че не трябва да говори с мен за Джеси. Мълчи си и се държи настрана. Сигурно не съм приятна компания в момента. Как е възможно мъж, когото познавам само от няколко седмици, да ме кара да се чувствам така? Но за краткото време, в което бяхме заедно, научих, че той е емоционален, буен и властен, а също така нежен, любящ и покровителствен. Този Джеси ми липсва много. Но пияният, бездушен мъж, когото открих в панорамния апартамент, не беше същият, в когото се влюбих. С радост бих приела объркващото и предизвикателно поведение, но не и грозното същество, в което се беше превърнал пияният Джеси.

Очевидно аз съм виновна, че се стигна дотам. Той ми припомни завалено, че ме е предупредил, че ще причиня големи щети, ако го напусна. Да, предупреди ме. Просто не ми обясни защо и какви ще бъдат щетите. Трябваше да го притисна повече, но бях прекалено погълната от него. Бях откъсната от всичко, заслепена от желание и се давех в силата му. Никога не съм мислила, че ще се окаже Господарят на Секс Имението, и определено никога не съм мислила, че е алкохолик. Вървяла съм със затворени очи.

Имам късмет, че успях да избегна всякакви настойчиви въпроси от страна на Патрик за проекта на господин Уорд. Когато в банковата сметка на „Рококо Юниън“ кацнаха сто хиляди паунда благодарение на господин Уорд, бях извънредно благодарна. С толкова много платени в аванс пари бих могла да залъгвам Патрик с въображаемо делово пътуване, което задържа клиента извън страната и бави проекта. Знам, че накрая трябва да се справя с това, но просто не се чувствам достатъчно силна в момента, а не съм сигурна и кога ще бъда. Вероятно никога.