Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 24

Той отпуска поглед към корема ми и аз започвам да се чувствам изключително неудобно.

– Намери ли хапчетата си? – пита и не помръдва поглед от корема ми.

– Не – отговарям и се мушвам на едно празно място. Искам да обвиня него за това, че ме разсейва, но истината е, че личните ми организационни умения винаги са били скапани. Бях принудена да посетя отново доктор Монро, за да заменя втората опаковка противозачатъчни, която загубих в рамките на една седмица. Освен това си направих изследвания, за да съм сигурна, че не съм пипнала някоя полово предавана болест след постоянния секс без предпазни средства с Джеси. Намекът за активния полов живот, който е водил, не ми остави голям избор.

– Пропусна ли някое? – пита той и се хили присмехулно.

Тревожи се да не съм бременна ли?

– Цикълът ми дойде в неделя вечер – казвам. „Като някаква поличба“, искам да добавя, но не го правя. Изключвам двигателя.

Остава мълчалив, докато аз излизам от колата и чакам и той да излезе.

– Не можа ли да паркираш още по-далеч? – оплаква се, когато се присъединява към мен.

– Поне съм паркирала законно. – Тръгвам към редицата колички, подредени под навеса, и пъхвам монета, за да освободя една. – Някога пазарувал ли си в супермаркет? – питам, докато вървим по пътеката. „Джеси“ и „супермаркет“ не са неща, които си пасват естествено.

Той свива рамене.

– Кати го прави. Обикновено ям в имението.

Споменаването на суперлуксозния секс клуб на Джеси ме кара да кипна и да загубя всякакъв ентусиазъм за разговор. Усещам, че ме гледа, но го пренебрегвам и заковавам поглед пред себе си.

Докато се върнем в „Луссо“, вече е почти шест часът и откриваме, че вратата е поправена. Джеси отива да легне на дивана, изтощен от няколкото часа, прекарани навън, а аз стоя в кухнята, след като съм разопаковала покупките и се чудя какво да правя. Събота вечер е и наистина ми се иска да се настаня някъде с чаша вино. Няма вино и не мога да се настаня никъде, така че вместо това звъня на Кейт.

– Какво правиш? – питам, докато се разполагам върху един стол с кафе – не вино, а кафе.

– Тъкмо излизаме – казва тя радостно.

– Къде отивате? – Не мога да не ù завидя малко за вечерта, която ще прекара навън.

– Сам ще ме води в имението.

– В имението? – изтърсвам невярващо и цялата ми завист се разпада. Тя майтапи ли се с мен?

– Да, но да не ти хрумне нещо! Аз го помолих. Любопитна съм.

По дяволите! Хладнокръвието на Кейт не познава граници. Докато аз избягах от мястото, щом открих какво точно е имението, тя иска да се върне и да общува там? Проклятие!

– И Сам е щастлив да те заведе? – питам колкото мога по-небрежно, но не мога да скрия шока в гласа си. Не мога да повярвам, че той се е съгласил на това.

– Да, той ми каза какво става там и искам да видя – отвръща тя. Звучи толкова спокойно, докато аз се чувствам смазана дори само като мисля за мястото. Какво ли е да си с толкова отворено съзнание? И какво точно става в имението все пак? – Как е Джеси? – пита тя и ме измъква от мислите ми.

Не мога да открия нервност в гласа ù.