Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 28

Джоди Елън Малпас

Завърта хълбоци в мен и измъква въздишка от двама ни.

– Ава, никога не съм се чувствал така – отвръща, изтегля се и се тласка дълбоко. Опитвам се да озаптя пръснатите си мисли, но от мен се изтръгва стон. – През целия си живот съм бил заобиколен от голи жени, които нямаха уважение към себе си. – Той поставя ръце върху моите и приковава китките ми от двете страни на главата ми.

Тласък.

– Джеси!

– Ти не си като тях, Ава.

Тласък.

– Боже! – викам и той се отдръпва и отново нахлува.

– Господи! – Застава неподвижен за няколко дълбоки вдишвания. – Ти си моя и само моя, бебче. Само за моите очи, само за моето докосване и само за мое удоволствие. Само моя. Разбираш ли ме? – Той се оттегля и бавно нахлува обратно.

– Ами ти? Ти само мой ли си? – питам, повдигайки бедра, за да посрещна възхитителното проникване.

– Само твой, Ава. Кажи ми, че ме обичаш!

– Какво? – проплаквам, когато тласка здраво в мен.

– Чу ме – казва тихо той. – Не ме карай да бъда груб с теб, бебче!

Смаяна съм. Топя се под него, осакатена от удоволствие, а той настоява да му кажа, че го обичам? Обичам го, но трябва ли да го признавам по принуда? Но аз очаквах, че ще стане точно така. Той се опитва да ме направи различна от всичко, което познава – да не нося къси рокли, да не пия, вместо сурова кожа да нося нежна коприна. Ами сексът?

– Ава, отговори ми! – Той притиска дълбоко и завърта плътно. По челото му избива пот. – Не крий от мен!

Думите му ме поразяват като мълния. Да крия? Той се опита и преди с чукане да извади признание в любов от мен – миналата събота в банята, когато се набиваше в мен многократно и настояваше да го кажа. Мислех, че търси уверение, че няма да го напусна. Сгрешила съм. Откъде знае?

Следва ново съвършено притискане със завъртане и вътрешните ми мускули започват да се свиват в спазми, а през нервните ми окончания започват да преминават тръпки. Краката ми се сковават.

– Откъде знаеш? – проплаквам и отмятам назад глава от отчаяние: умствено и физическо.

– Проклятие, Ава, погледни ме! – Той ме удря със силно движение на бедрата си и аз отварям очи с ядосан вик. – Обичам те – крещи той и подсилва думите си с още едно бавно изтегляне и силна и бърза атака на хълбоците си.

– И аз те обичам – крещя думите, които са буквално изтръгнати от мен.

Той спира напълно движенията си, дишането ни е накъсано и обезумяло, докато Джеси държи ръцете ми на място и гледа към мен.

– Толкова много те обичам. Не мислех, че това е възможно – думите му ме пронизват до дъно. Дълбочината на съединението ни кара сърцето ми да включи на по-висока предавка, а Джеси поглежда надолу към мен и очите му се пълнят със сълзи. Той се усмихва леко и бавно се изтегля. – Сега се любим – казва тихо, поклаща се нежно обратно в мен и обладава устните ми в бавна, чувствена целувка, изпълнена със смисъл. После пуска ръцете ми и аз го прегръщам, като леко плъзгам ръцете си по влажната кожа на гърба му.

Тактиката му е напълно променена. Бавно и отмерено влиза и излиза от мен, водейки ме към пълен екстаз, а аз стискам влажния му гръб с всички сили. Сексът с Джеси винаги е бил извън всякакво сравнение, но този момент съдържа значителна сила, каквато не мислех, че е възможна. Той ме обича.