Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 27

– Аз така правя нещата, Ава. – Той хвърля шортите и бикините ми настрани, издърпва ме нагоре и залепва устни за моите. – Трябва да се сприятелим.

Повече не мога да се боря. Закачам с пръсти ластика на боксерките му, притискам устни към неговите и избутвам боксерките надолу по бедрата му. Той изпуска дълъг стон и ме поставя отново на леглото. Вече не достигам боксерките му с ръце, затова протягам крак и ги избутвам надолу. Той наполовина е облегнат на мен, а твърдото му, жилаво тяло се притиска в моето, докато завладява устата ми.

Наслаждавам се на допира на дългата му брада до лицето ми и сплитам пръсти в косата му. Брадата му е прекалено дълга, за да е остра или груба, така че я усещам по-скоро като мека четка по лицето си.

Той отделя уста от моята и заравя лице в косата ми. Прокарва длан между краката ми, нагоре по тялото ми, бавно през корема, а после още по-нагоре между гърдите ми и завършва на шията.

– Липсваше ми, бебче – прошепва във врата ми. – Толкова ми липсваше.

– И ти ми липсваше – отвръщам, притискам главата му към себе си и се чувствам обгърната от сила, но той не е силен в момента. Чувствам се защитена и в безопасност, но сега аз съм тази, която се грижи за него. Също така се чувствам смазана – напълно смазана от силни чувства към този проблемен мъж.

Той се премества така, че се настанява между бедрата ми, и скоро усещам влажната, хлъзгава глава на възбудения му член да се притиска към мен. Умът ми е плетеница от объркани мисли, но Джеси се отпуска на лакти и се взира в мен, сякаш съм единственото нещо, което съществува на света. Очите ни казват повече, отколкото думите могат да изразят някога. Премествам ръце от тила му, така че дланите ми са от двете страни на красивото му лице.

– Благодаря ти, че се върна при мен – казва той тихо, докато се взирам в него и се давя във възхитителните му зелени очи, а емоциите заливат цялото ми същество.

Поглаждам с палец влажните му устни и го плъзвам в устата му, изваждам го бавно и поставям върха му върху долната му устна. Джеси го целува леко и ми се усмихва, после тласка с хълбоци, без да откъсва очи от моите, а тазът ми се повдига, за да го посрещне.

Въздъхвам от невероятното удоволствие, когато Джеси бавно и нежно се плъзва дълбоко в мен. Очите ми се затварят и ръцете ми се плъзват на тила му, когато ме изпълва докрай и задържа, пулсирайки вътре в мен. Дишането му става бързо и накъсано, което също е нещо познато. Бори се да задържи контрола.

– Погледни ме! – настоява задъхано и аз принуждавам очите си да се отворят. Ахвам леко, когато трепва в мен. – Обичам те – прошепва с пресекващ глас.

Вдишвам рязко при думите, които отдавна се нуждаех да чуя толкова отчаяно. Знае ли? Затова ли го казва сега? Дали мисли, че само това е нужно?

– Недей, Джеси! – изричам, затварям очи и ръцете ми пускат главата му.

– Ава, погледни ме! – настоява той грубо. Отварям плувналите си в сълзи очи и срещам безизразно лице. – През цялото време ти казвах как се чувствам.

– Не, не си. Ти отмъкваше телефона ми и се опитваше да ме контролираш.