Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 23

Познавам това лице. Това е неговото „много си загазила“ лице. Знам, че няма дори да се поколебае, преди да ме прикове към земята и да ме измъчва, докато се подчиня на всичко, което поиска.

– Нищо – казвам, като гледам да съм от другата страна на колата. Може да седим тук цял ден.

– Ела тук! – гласът му е с онзи познат нисък и дрезгав тон, който обичам. Още една част от него се е върнала. Но това ме разсейва.

Поклащам глава.

– Не.

Той спринтира около колата, преди да успея да предвидя следващия му ход, а аз се стрелвам в противоположна посока с писък. Хората ме зяпат, докато се промъквам около другите паркирани коли като откачена. Спирам зад кола с висок покрив. Надзъртам иззад ъгъла, за да видя къде е той.

Сърцето ми препуска лудо. Той се е превил надве с подпрени на коленете ръце.

„Мамка му!“

Какви ги върша? Как може да насърчавам такова глупаво поведение, когато той трябва да се възстановява? Притичвам към него. Няколко минувачи го забелязват и започват да приближават.

– Джеси! – викам, докато приближавам.

– Той добре ли е, скъпа? – пита мъж, когато стигам до Джеси.

– Не з... Какво! – Вдигната съм с една ръка и съм метната на рамото на Джеси.

– Не си играй с мен, Ава! – казва той самодоволно. – Досега трябва да си разбрала, че винаги печеля. – Бръква под полата ми и полага ръка от вътрешната страна на бедрото ми, докато крачи към колата с мен на рамото си.

Усмихвам се мило на всички, покрай които минаваме, но не си правя труда да се боря с него. Просто се радвам, че има силите да ме вдигне.

– Бикините ми са лъснали – оплаквам се, докато се пресягам да пригладя роклята над задника си.

– Не, не са – смъква ме бавно по тялото си, докато лицето ми не се озовава наравно с неговото. Краката ми са далеч от земята, а гърдите му са твърди и излъчват топлина. Очите му са си върнали част от блясъка и изучават моите. Ще ме целуне. Трябва да го спра.

Извивам се в ръцете му.

– Трябва да отидем до супермаркета – казвам, като заковавам поглед върху гърдите му, и се гърча, за да се измъкна.

– Как мога да оправя нещата, щом продължаваш да отбягваш опитите ми.

Приглаждам роклята си надолу и го поглеждам.

– Това ти е проблемът, Джеси. Не можеш да оправиш нещата, като ме разсейваш с докосване, вместо да говориш с мен и да ми дадеш някои отговори. Не мога да позволя това да стане отново – казвам, отключвам колата и се качвам вътре, като оставям Джеси с клюмнала глава да дъвче устната си.

Отбиваме към супермаркета и аз карам из паркинга в търсене на място за паркиране. Днес научих нещо ново за Джеси – не струва като пътник. Бях притискана да изпреварвам, да засичам хората и да сменям ленти. И всичко това в опит да спечеля няколко метра. Този мъж е луда глава, когато става дума за шофиране. Всъщност... този мъж е луда глава и точка.

– Там има място – мята ръка през зрителното ми поле и аз я избутвам.

– Това място е за родител с дете – отхвърлям предложението му и подминавам.

– И?

– И... не виждам никакво дете в тази твоя прекрасна кола. А ти?