Читать «Колекцията» онлайн - страница 51

Майлс попита за менюто за вечерята следващия ден.

— Не знаех какво ще ти трябва, така че купих от всичко — каза той.

— Сал ми каза, че не желае да спазва диетата ти. Епископът иска песто.

Майлс изсумтя.

— Спомням си, когато Сал реши, че гигантските сандвичи са направо подигравка, и майката на Девин го изпрати в магазина да си купи рибени кейкчета за пет цента и кутия спагети „Хайнц“.

Нийв изпи едно кафе в кухнята, преди да започне да приготвя вечерята за партито. Готварските книги на Рената бяха на полицата над мивката. Взе любимата си — стара семейна реликва със северноиталиански рецепти.

След смъртта на Рената Майлс беше изпратил Нийв на частен учител, за да поддържа разговорния си италиански. Всяко лято, докато подрастваше, тя прекарваше по един месец във Венеция с баба си и дядо си, а първата си година в колежа бе прекарала в Перуджо. Години наред беше избягвала готварските книги, тъй като не и се искаше да вижда бележките, направени с уверения, закръглен почерк на Рената. „Повече пипер, печи само двадесет минути. Намали олиото.“ Сякаш виждаше как. Рената си пее, докато готви, позволявайки на Нийв да бърка, смесва или мери, и избухва: „Caro, това или е печатна грешка, или готвачът е бил пиян. Кой би сложил толкова много олио в този сос? По-добре да изпиеш Мъртво море“.

В полетата на някои от страниците Рената беше рисувала бързи скици на Нийв — очарователни, красиво направени миниатюри: облечената като принцеса Нийв зад масата, Нийв, надвиснала над голяма купа за разбъркване, Нийв в рокля на „Гибсън гърл“, опитвайки курабийка. Десетки скици, всяка от които предизвикваше усещането за неизмерима загуба. Дори сега Нийв можеше да си позволи само да хвърли бегъл поглед на скиците. Спомените, които предизвикваха, бяха прекалено болезнени. Усети как очите й внезапно се насълзиха.

— Казвах й, че трябва да взима уроци по рисуване — рече Майлс.

Не бе осъзнала, че той наднича над рамото й.

— Мама харесваше онова, с което се занимаваше.

— Да продава дрехи на отегчени от скука жени.

Нийв прехапа езика си.

— Точно това би казал и за мен, предполагам.

Майлс я погледна извинително.

— О, Нийв, съжалявам. Нервен съм. Признавам го.

— Може да си нервен, но също така го и мислиш. А сега изчезвай от кухнята ми.

Нарочно тропаше със съдовете, докато мереше, сипваше, режеше, задушаваше и печеше. Примири се. Майлс беше най-големият противник на еманципацията в света. Ако Рената се беше заела с изкуство, ако се беше превърнала в посредствена художничка на акварели, той би го приел като съвсем женствено хоби. Но просто не можеше да разбере, че като помагаш на жените да си избират подходящи дрехи, силно променяш положението на тези жени в социалния и служебния им живот.

Писаха за мен във „Вог“, „Таун енд кънтри“, в „Ню Йорк таймс“ и къде ли още не, помисли си Нийв, но това не му прави никакво впечатление. Все едно крада от хората, като им взимам пари за скъпи дрехи.