Читать «Колекцията» онлайн - страница 53

В миговете на съзнание, които идваха от време на време, Тони виждаше разтревожените лица на родителите си. Аз съм як. Ще се опитам да прескоча трапа, искаше да ги ободри той.

Само да можеше да говори. Дали беше успял да каже нещо, когато го бяха намерили? Беше се опитал да им каже за поръчката, но не се беше получило така, както искаше.

Ники Сепети и бандата му не бяха поръчали смъртта на Нийв Кърни. Някой друг го беше сторил. Тони си спомняше, че бяха стреляли по него във вторник вечерта. От колко време беше в болницата? Смътно си спомняше фрагменти от онова, което бяха казали на Ники за поръчката: „Не можеш да отмениш поръчка. Бившият комисар ще подготвя ново погребение“.

Тони се опита да се надигне. Трябваше да ги предупреди.

— По-спокойно — измърмори тих глас.

Усети убождане в ръката си и малко след това се унесе в спокоен сън без сънища.

7

В четвъртък сутринта в осем часа Нийв и Тсе-Тсе седяха в едно такси от другата страна на улицата, срещу апартамента на Етел Лемстън. Във вторник племенникът на Етел беше тръгнал на работа в осем и двадесет. Днес искаха да бъдат сигурни, че няма да се засекат с него. Шофьорът на таксито започна да протестира:

— Няма да забогатея от чакане.

Нийв го успокои, като му обеща бакшиш от десет долара.

В осем и петнадесет Тсе-Тсе забеляза Дъг.

— Ето го.

Нийв видя как той заключи вратата на апартамента, огледа се и тръгна към Бродуей. Сутринта беше студена и той беше облечен с препасан с колан тренчкот.

— Това е истинско „Бърбъри“21 — рече тя. — Трябва да му плащат доста добре за човек, който работи на рецепцията.

Апартаментът беше изненадващо подреден. В края на дивана под една възглавница бяха сгънати чаршафи и юрган. Калъфката на възглавницата беше намачкана. Очевидно някой бе лежал на нея. Нямаше следи от използван пепелник, но Нийв беше сигурна, че долавя лека миризма на цигари във въздуха.

— Пушил е, но не желае да го хванат — отбеляза тя. — Чудя се защо.

Стаята беше образец на изрядност. Леглото беше оправено. Куфарът на Дъг стоеше на дивана. Върху него бяха преметнати закачалки с костюми, панталони и сака. Бележката му до Етел беше закачена на огледалото на тоалетката.

— Кой кого баламосва? — попита Тсе-Тсе. — Какво го е накарало да напише тази бележка и да спре да използва спалнята?

Нийв знаеше, че Тсе-Тсе има набито око за детайли.

— Добре — рече тя. — Да започнем с тази бележка. Някога преди оставял ли й е бележки?

Тсе-Тсе беше облечена с костюма си на шведска прислужница. Навитите плитки се разклатиха силно, докато отвръщаше: „Никога“.

Нийв отиде до гардероба и отвори вратата. Закачалка по закачалка разгледа дрехите на Етел, за да види дали не беше пропуснала някое от палтата. Но всичките бяха вътре: самуреното, от белката, кашмиреното, наметката, бърбърито, коженото, пелерината. Видя учуденото изражение на Тсе-Тсе и й обясни какво прави.