Читать «Колекцията» онлайн - страница 49

След като се мъчи с този въпрос до обяд, той взе решение. В сметката му имаше точно толкова, че да изтегли четиристотин долара. Зачака нетърпеливо на безкрайната опашка в банката и взе парите в стодоларови банкноти. Щеше да ги мушне в някои от скришните места; на Етел — онези, които не използваше често. Така, ако някой започнеше да претърсва, парите щяха да са там… Донякъде ободрен, той спря да хапне хотдог до една количка и се върна на работа.

В шест и половина, когато свиваше от Бродуей към Осемдесет и втора улица, Дъг видя Сиймъс да слиза забързано по стъпалата в сградата на Етел. Почти се изсмя високо. Разбира се! Беше пето число на месеца и нищожеството Сиймъс беше дошъл, точен като часовник, с чека за издръжката. Каква тъжна гледка представляваше с опърпаното си палто! Дъг със съжаление си даде сметка, че щеше да мине доста време, преди той самият да е в състояние да си купи нови дрехи. Отсега нататък щеше да му се наложи да бъде много, много предпазлив.

Всеки ден събираше пощата с един ключ, който Етел държеше в кутията на бюрото си. Пликът от Сиймъс беше напъхан в кутията така, че връхчето му се подаваше. Освен него повечето неща бяха глупости. Сметките на Етел отиваха направо при счетоводителя й. Прегледа пликовете, после ги пусна върху бюрото. Всички, освен този без марка — приноса на Сиймъс. Не беше запечатан добре. Вътре имаше писмо, ясно се виждаха и очертанията на чека.

Лесно можеше да го отвори и отново да го запечата. Ръката на Дъг мина по капачето, после, като внимаваше да не го разкъса, той го отвори. Чекът изпадна. Господи, щеше му се да даде да анализират почерка, с който беше написан. Ако стресът някога си е личал като пътна карта, то бе по наклонените драскулки на Сиймъс.

Дъг остави чека, отвори писмото, прочете го, препрочете го и усети как челюстта му увисва от изумление. Какво, по дяволите… Внимателно сложи писмото и чека обратно в плика, облиза намазаната с лепило ивица и я притисна силно надолу. През ума на Дъг като смразяващо видение премина фигурата на Сиймъс с мушнати в джобовете ръце, почти тичешком прекосяващ улицата. Каква игра играеше, пишейки, че Етел се е съгласила да не взима повече издръжка и същевременно прилагайки чека?

Как ли пък ще се е съгласила да не й плащаш, помисли си Дъг. Усети как изтръпва. Дали тази бележка не беше написана, за да я види той, а не Етел?

Когато Нийв се върна у дома, с удоволствие откри, че Майлс беше напазарувал добре.

— Ходил си дори в „Забър“ — каза щастливо тя. — Опитвах се да реша колко рано мога да си тръгна от магазина утре. А сега ще започна да приготвям всичко още тази вечер. — Беше го предупредила, че ще остане след края на работното време, за да оправи документацията си. Отправи наум благодарствена молитва, че не се сети да я попита по кой път се е прибрала.