Читать «Колекцията» онлайн - страница 52

Спомни си колко раздразнен беше Майлс, когато по време на коледното им парти откри Етел Лемстън в кухнята да рови из готварските книги на Рената.

— Интересувате ли се от готвене? — попита я ледено.

Етел, естествено, не забеляза раздразнението му.

— Съвсем не — отвърна му тя весело. — Разбирам италиански и случайно забелязах книгите. Queste desegni sono stupendi.

Държеше книгата със скиците. Майлс я взе от ръката й.

— Жена ми беше италианка. Аз не говоря този език.

Именно в този момент Етел осъзна, че Майлс е необвързан вдовец и се залепи за него за цялата вечер.

Накрая всичко беше готово. Нийв прибра ястията в хладилника, почисти и сложи масата в трапезарията. Нарочно се правеше, че не забелязва Майлс, който гледаше телевизия в кабинета. Когато приключи с подреждането на чиниите върху шкафа, започнаха новините в единадесет.

Майлс й подаде тумбеста чаша с бренди.

— И майка ти някога тропаше с тенджерите и тиганите, когато ми беше бясна — усмивката му беше момчешка. По този начин й се извиняваше.

Нийв прие брендито.

— Много лошо, че не ги е хвърляла по теб.

Засмяха се едновременно и в същия миг телефонът иззвъня. Майлс вдигна слушалката. Първоначалното му „ало“ бе последвано от светкавични въпроси. Нийв видя как устните му се свиха. Когато остави слушалката, каза монотонно:

— Хърб Шварц. Едно от нашите момчета беше внедрено сред най-близките до Ники Сепети хора. Току-що са го намерили на едно сметище. Все още е жив и има шанс да оцелее.

Нийв го изслуша с пресъхнала уста. Лицето на Майлс се беше изкривило, но тя не можеше да определи какви точно бяха чувствата му.

— Казва се Тони Витале — рече Майлс. — На тридесети една е. Познавали са го като Кармен Мачадо. Стреляли са по него четири пъти. Би трябвало да е мъртъв, но някак си е оцелял. Имало нещо, което искал да ни каже.

— Какво е то? — прошепна Нийв.

— Хърб е ходил в стаята за спешни случаи. Тони му казал: „Няма поръчка за убийство, Ники, Нийв Кърни“. — Майлс сложи ръка пред лицето си, сякаш се опитваше да се скрие.

Нийв се втренчи в измъченото му лице.

— Нали не си мислил сериозно, че такава ще има?

— О, напротив, мислех си — Майлс повиши глас. — О, да, мислех си. И сега за първи път от седемнадесет години насам ще мога да спя през нощта. — Сложи ръце на раменете й. — Нийв, отишли са да разпитат Ники. Нашите момчета са стигнали тъкмо навреме, за да го видят как умира. Гнусното копеле получило сърдечен пристъп. Той е мъртъв. Нийв, Ники Сепети е мъртъв!

Прегърна я. Усещаше лудото биене на сърцето му.

— Тогава нека смъртта му те освободи, татко — помоли го тя. Несъзнателно взе лицето му в шепите си и си спомни, че това бе обичайният начин, по който Рената проявяваше нежността си. Нарочно имитира акцента й:

— Caro, мило, слушай ме.

И двамата успяха да се усмихнат накриво, а Майлс промълви:

— Ще се опитам, обещавам.

Тайният детектив Антони Витале, познат на престъпната фамилия Сепети като Кармен Мачадо, лежеше в реанимацията на болницата „Сейнт Винсент“. Куршумите бяха заседнали в дробовете му, бяха разбили ребрата, предпазващи гръдната му кухина, и бяха засегнали лявото му рамо. Благодарение на някакво чудо, все още беше жив. В тялото му влизаха разни тръбички, по които във вените му се вливаха антибиотици и глюкоза. Функцията на белите дробове бе поета от респиратор.