Читать «Колекцията» онлайн - страница 50

Майлс беше приготвил малко агнешко бутче, задушен зелен фасул и салата от домати и лук. Беше подредил малката масичка в кабинета и наблизо бе оставил отворена бутилка бургундско вино. Нийв побърза да се преоблече в панталон и пуловер, после с въздишка на облекчение седна на един стол и се протегна към виното.

— Много мило от твоя страна, комисарю — каза тя.

— Е, тъй като ще храниш застаряващите мускетари от Бронкс утре вечер, реших, че си заслужава на една добра постъпка да се отвърне със същото — Майлс започна да реже печеното.

Нийв го наблюдаваше мълчаливо. Тенът му беше добър. В очите му вече го нямаше онзи болен, тежък поглед.

— Не искам да ти правя комплименти, но сам осъзнаваш, че изглеждаш дяволски здрав — каза му тя.

— Чувствам се добре — Майлс сложи идеално нарязаните парчета агнешко в чинията на Нийв. — Надявам се, че не съм прекалил с чесъна.

Нийв опита първата хапка.

— Страхотно. Сигурно се чувстваш по-добре, щом си сготвил това толкова вкусно.

Майлс отпи от бургундското.

— Хубаво вино, щом аз мога да го кажа — очите му се замъглиха.

Някаква депресия, беше й казал лекарят.

— Сърдечната недостатъчност, пенсионирането, байпасът…

— И вечните тревоги за мен — беше го прекъснала Нийв.

— Вечните тревоги за теб, защото не може да си прости, че не се е разтревожил за майка ти.

— Как да го накарам да престане?

— Дръж Ники Сепети в затвора. Ако това е невъзможно, през пролетта накарай баща ти да се заеме с нещо. Точно сега силите му са сломени, Нийв. Загубен е без теб, но се мрази за емоционалната си зависимост. Той е горд човек. И още нещо — престани да го глезиш.

Това беше преди шест месеца. Сега беше пролет. Нийв знаеше, че наистина се опитва да се държи с Майлс постарому. По-рано спореха разпалено за всичко, като се започнеше от това, че Нийв беше взела заем от Сал и се стигнеше до всички равнища на политиката.

— Ти си първата Кърни от деветдесет години насам, която ще гласува за републиканците — беше избухнал Майлс.

— Не е съвсем същото, като да се отречеш от вярата си.

— Много близко е.

И сега, тъкмо когато беше започнал да се съвзема, се появиха тревогите заради Ники Сепети, помисли си тя, и така може да продължи вечно.

Несъзнателно поклати глава, огледа се и, както винаги, реши, че кабинетът е любимата й стая в апартамента. Протритият ориенталски килим беше в червено и синьо, коженият диван и пасващите столове бяха хубави и приканващи. Стената беше покрита със снимки. Майлс, получаващ безбройни почетни знаци и отличия. Майлс с кмета, с губернатора, с президента републиканец. Гледащите към Хъдзън прозорци. Завесите, окачени от Рената, бяха във викториански стил, в топло синьо и пурпурно, редуващи се в почти незабележимо райе, което се отразяваше и блещукаше в кристалните аплици по стената. Между аплиците бяха снимките на Рената. Първата, направена от баща й, когато е била десетгодишна и когато беше спасила Майлс. На снимката го гледаше с обожание, докато той лежеше с бинтована, подпряна с възглавници глава. Рената с Нийв като бебе, с Нийв като току-що проходило хлапе. Рената, Нийв и Майлс с водолазни костюми в Мауи20. Това беше годината, преди Рената да загине.