Читать «Колекцията» онлайн - страница 48

Рано вечерта Ники стана и започна да се облича. Щеше да е по-добре да отиде на Мълбъри стрийт, защото не желаеше всички да разберат колко болен беше наистина. Докато се протягаше да вземе сакото си, по кожата му изби пот. Хвана се за таблата на леглото и се отпусна върху него. Разхлаби вратовръзката си и яката на ризата и легна назад. През следващите часове болките в гърдите ту прииждаха, ту изчезваха като гигантска вълна. Устата под езика му започна да гори от нитроглицериновите таблетки, които непрекъснато смучеше. Те не намаляваха болката, а само предизвикваха познатото, остро и кратко главоболие, докато се топяха.

Пред очите му започнаха да преминават лица. Лицето на майка му: „Ники, не се влачи с тези хора. Ники, ти си добро момче. Не си търси белята“. Как доказа предаността си към бандата? Нямаше големи и малки работи. Но никога жени. Онази тъпа забележка, която беше направил в съда. Теса. Наистина му се искаше да види Теса още веднъж. Ники Младши. Не, Николас. Тереза и Николас щяха да са доволни, че е умрял в леглото като джентълмен.

Някъде далеч чу входната врата да се отваря и затваря. Сигурно Мари си беше дошла. После звънецът — силен и настоятелен. Сърдитият глас на Мари:

— Не знам дали е вкъщи. Какво искате да кажете?

Вкъщи съм, помисли си Ники. Да. Вкъщи съм. Вратата на спалнята се отвори изцяло. Смътно видя шока, изписан по лицето на Мари, чу и писъка й: „Доведете лекар“. Други лица. Ченгета. Не беше нужно да са в униформи. Можеше да ги познае дори когато умираше. След това разбра защо бяха дошли. Онзи шпионин, когото бяха премахнали. Ченгетата веднага бяха дошли при него, разбира се!

— Мари — рече той. Излезе като шепот.

Тя се наклони към него и приближи ухо към устните му, погали челото му.

— Ники! — плачеше.

— В… гроба… на… майка си… не… съм… поръчвал… убийството на жената на Кърни. — Искаше да каже, че е възнамерявал да се опита да спре поръчката да бъде убита дъщерята на Кърни. Но успя единствено да извика „мамо“, преди последната, заслепяваща, разкъсваща болка да раздере гърдите му и да загуби фокус. Главата му се превъртя върху възглавницата. Болезненото му дишане изпълни къщата и после внезапно спря.

На колко души беше разправило онова дрънкало Етел за подозренията си, че си взима от парите, които тя крие из апартамента? Този въпрос не даваше мира на Дъг в сряда сутринта, след като пристигна на работа във фоайето на „Космик ойл билдинг“. Автоматично потвърждаваше срещи, записваше имена, издаваше пластмасови карти за посетителите и ги вземаше обратно, когато хората си тръгваха. Няколко пъти Линда, която работеше на рецепцията на седмия етаж, спираше да си побъбрят. Днес се държеше малко хладно с нея, а това изглежда й се струваше интригуващо. Какво ли щеше да си помисли, ако разбереше, че той ще наследи куп пари? Как Етел бе успяла да натрупа толкова много?

Имаше само един отговор. Етел му беше казала, че се е впила в Сиймъс, когато пожелал да се разведат. Освен издръжката, получила и доста значителна сума и вероятно е била достатъчно умна да инвестира. После и онази книга, която беше написала преди пет или шест години, се беше продала добре. Етел, въпреки цялото си лекомислено поведение, винаги е била доста хитра. Тази мисъл караше Дъг да прималява от страх. Тя беше разбрала, че взима от парите. На колко души беше казала?