Читать «Колекцията» онлайн - страница 47

Когато стигна до сградата, в която живееше Етел, Сиймъс потрепери. Пощенските кутии бяха във вестибюла зад заключената външна врата в края на стъпалата. Когато идваше да донесе чека, той винаги звънеше на портиера и той му отваряше, за да отиде до пощенската кутия на Етел. Но днес това не беше необходимо. Едно дете, за което знаеше, че живее на четвъртия етаж, се стрелна покрай него и тръгна по стъпалата. Импулсивно го сграбчи за ръката. Момиченцето се обърна изплашено. Беше кльощаво, с тясно лице и остри черти. Може би на около четиринадесет години. Не беше като неговите дъщери, помисли си Сиймъс. Те бяха наследили отнякъде хубави лица и топли, обичливи усмивки. Обзе го ужасно съжаление, когато измъкна единия от пликовете.

— Имаш ли нещо против да вляза във вестибюла с теб? Трябва да пусна нещо в кутията на мис Лемстън.

Предпазливото изражение изчезна.

— О, разбира се. Знам кой сте. Вие сте бившият й съпруг. Трябва да е пето число на месеца. Тя казва, че тогава й донасяте издръжката — момичето се изсмя и показа дупките между зъбите си.

Сиймъс безмълвно зарови из джоба си за плика и зачака да отключи вратата. Отново го обзе убийствен гняв. Значи се бе превърнал в посмешище за кооперацията!

Пощенските кутии бяха точно срещу външната врата. Тази на Етел беше доста пълна. Все още не знаеше какво да направи. Чека ли трябваше да остави, или писмото? Момичето спря пред вътрешната врата, наблюдавайки го.

— Тъкмо навреме идвате — рече то. — Етел каза на майка ми, че ще ви осъди веднага, ако се забавите с чека.

Сиймъс усети паника. Трябваше да бъде чекът. Измъкна плика от джоба си и се опита да го намушка в тесния отвор на кутията.

Когато се върна вкъщи, той кимна утвърдително в отговор на свирепия и сърдит въпрос на Рут. В този момент не можеше да се изправи пред експлозията, която щеше да избухне, щом признаеше, че е пуснал чека с издръжката. Когато тя излезе от стаята, той закачи палтото си и извади втория плик от джоба си. Надникна в него. Беше празен.

Сиймъс се отпусна в един стол. Тялото му трепереше, в гърлото му се надигаше жлъч, ръцете му държаха главата. Отново се беше провалил. Беше сложил чека и писмото в един и същи плик и сега те бяха в кутията на Етел.

Ники Сепети прекара сряда сутринта в леглото. Парещото усещане в гърдите му беше дори по-лошо от предишната вечер. Мари ту влизаше, ту излизаше от стаята. Донесе поднос с портокалов сок, кафе, пресен италиански хляб, намазан дебело с мармалад. Непрекъснато му досаждаше да й позволи да извика лекар.

По обяд пристигна Луи — малко след като Мари отиде на работа.

— Моите уважения, дон Ники, но изглеждате наистина болен — рече той.

Ники му каза да гледа телевизия на долния етаж. Когато станеше готов да отиде в Ню Йорк, щеше да го повика.

Луи прошепна:

— Бяхте прав за Мачадо. Хванаха го — усмихна се и смигна.