Читать «Колекцията» онлайн - страница 46

Инструкторът пристигна в галоп.

— Казах ти, че трябва да я контролираш. Ти си господарката. Добре ли си?

— Никога не съм била по-добре — отвърна Кити. Насочи се към колата си. — Ще се видим през следващото хилядолетие.

Половин час по-късно, отпускайки се с благодарност в димящата си вана „Якуци“, започна да се смее. Е, значи не ме бива за ездачка, реши тя. Това е кралски спорт. Отсега нататък — само джогинг, като всяко разумно човешко същество. Мислено отново преживя ужасната случка. Вероятно не бе продължила повече от две минути, помисли си тя. Най-лошият момент беше, когато тази нещастна кранта се подхлъзна… Спомни си летящия към лицето й найлон. И после впечатлението за облечена в ръкав ръка. Колко странно. И все пак беше я видяла, нали така?

Тя затвори очи, наслаждавайки се на успокояващата, бълбукаща вода, на мириса и усещането на солите за вана.

Забрави го, каза си.

Пронизващо студената вечер наложи да пуснат отоплението в апартамента. Въпреки това обаче Сиймъс усещаше душата си вледенена. След като бе поровил из хамбургера и пържените картофи, накрая се отказа да си дава вид, че яде. Усещаше, че Рут го гледа втренчено от другата страна на масата.

— Направи ли го? — попита го накрая тя.

— Не.

— А защо?

— Защото може би ще е по-добре да не го правя.

— Казах ти да го напишеш. Благодари й, че се е съгласила, че ти имаш нужда от парите, а тя — не — Рут започна да повишава глас. — Кажи й, че през тези двадесет и две години си й платил почти четвърт милион долара, освен огромната обезпечителна сума, и че е гнусно да иска повече за един брак, продължил по-малко от шест години. Поздрави я за големия договор, който е сключила за новата си книга, и й кажи, че се радваш, че тя няма нужда от парите, но децата ти със сигурност имат. После подпиши писмото и го пусни в пощенската кутия. Ще си запазим копие от него. И ако се отметне, няма да остане жив човек, който да не разбере каква алчна откачалка е тя. Ще ми се да видя колко колежи ще я направят почетен член, ако се отметне.

— Етел обожава заплахите — прошепна Сиймъс. — Ще започне да показва това писмо навсякъде. Ще направи така, че плащанията на издръжката да изглеждат като триумф на жената. Това е грешка.

Рут бутна чинията настрани.

— Напиши го!

В кабинета имаха стар ксерокс. Едва след три опита получиха ясно копие на писмото. Рут подаде на Сиймъс палтото му.

— Сега се отправяй натам и го пусни в пощенската й кутия.

Той предпочете да извърви пеша деветте пресечки. С наведена глава и мушнати в джобовете ръце, той попипа двата плика, които носеше. В единия беше чекът. Беше го взел от края на чековата книжка и го беше написал без знанието на Рут. Писмото беше в другия плик. Кой от двата трябваше да пусне в кутията на Етел? Можеше да си представи реакцията й на писмото така, сякаш тя стоеше пред него. Също толкова ясно можеше да си представи и какво ще направи Рут, ако пуснеше чека.

Сви от Уест енд авеню по Осемдесет и втора улица. Навън все още имаше доста хора. Млади двойки, които пазаруваха на връщане от работа, с пълни с продукти ръце. Добре облечени хора на средна възраст, които спираха таксита на път за скъпи ресторанти или за театър. Скитници, сгушени до сградите.