Читать «Колекцията» онлайн - страница 45

Мери Хигинс Кларк

— О, Майкъл — прошепна тя. — Ще ми се да стане по-добре. Наистина се опитвам.

— Как се справяш, Кити? — викна инструкторът.

— Чудесно — отвърна Кити.

— Ако искаш да си чудесно, дръж юздите изкъсо. Покажи й, че ти си господарката. И дръж токовете си надолу.

— Разбрах. — „Върви по дяволите, помисли си Кити. Тази дяволска кранта е най-лошата от всички. Трябваше да получа Чарли, но, разбира се, ти го предостави на онова сексапилно момиче.“

Пътеката беше доста стръмна. Кобилата й спираше да яде всичко зелено по пътя си. Един по един останалите от групата я задминаха. Не искаше да се отделя от тях.

— Хайде, дяволите да те вземат — измърмори тя. Срита кобилата с токчетата. С внезапно и силно движение животното отметна глава назад и се вдигна на задните си крака. Изненадана, Кити дръпна юздите, щом животното сви по някаква странична пътечка. Отчаяно се опита да не забравя да не се накланя напред. Изправи се, щом си в беда! Усети как изпод копитата полетяха камъчета. Неравният бяг премина в пълен галоп надолу по неравната земя на хълма. Мили Боже, ако кобилата паднеше, щеше да я премаже! Опита се да измъкне ботушите си, така че само върховете им да останат в стремената, за да не увисне, ако падне.

Чу как зад нея инструкторът изкрещя:

— Не дърпай юздите!

Усети, че кобилата се препъна, когато един камък поддаде под задния й крак. Политна напред, после запази равновесие. Нагоре хвръкна парче черен найлон и бръсна бузата на Кити. Тя погледна надолу и пред очите й се появи нещо, наподобяващо ръка, обградена с яркосин маншет, после изчезна.

Кобилата стигна дъното на скалиста падина и захапвайки металната част на юздата между зъбите си, препусна напред към конюшнята. Кити успя да се задържи на гърба й до последния момент, но когато животното спря внезапно пред коритото за поене, тя излетя от седлото. Усети удара от падането с всяка кост на тялото си, но се изправи, разтърси ръцете и краката си и завъртя глава отдясно наляво. Като че ли нищо не беше зле натъртено или счупено, слава Богу.