Читать «Колекцията» онлайн - страница 30

Една мисъл осени Нийв.

— Бях тук рано вечерта в петък — каза тя. — В колко часа казахте, че сте дошъл?

— Около три. Не съм вдигал телефона. Етел мрази някой да го вдига, когато тя не е тук.

— Вярно е — подкрепи го Тсе-Тсе. За миг забрави шведския си акцент, после той отново се появи. — Да, да, вярно е.

Дъглас Браун сложи вратовръзката около врата си.

— Трябва да отивам на работа. Просто оставете дрехите на Етел, мис Кърни — обърна се към Тсе-Тсе: — И ако намерите някакъв начин да почистите този дом, също ще е добре. Аз ще прибера нещата си на едно място, в случай че Етел реши да ни удостои с присъствието си.

Сега по всичко си личеше, че той бърза да се измъкне. Обърна се и тръгна към спалнята.

— Само минутка — рече Нийв. Изчака го да спре и да погледне през рамо. — Казахте, че сте дошъл около три в петък следобед. Значи трябва да сте бил тук, когато се опитвах да оставя тези дрехи. Имате ли нещо против да ми обясните защо не искахте да отворите вратата онази вечер? Можеше да е Етел и да е забравила ключа си. Нали?

— В колко часа дойдохте?

— Около седем.

— Излязох да хапна нещо. Съжалявам — той изчезна в спалнята и затвори вратата.

Нийв и Тсе-Тсе се спогледаха. Тсе-Тсе вдигна рамене.

— По-добре да се захващам за работа — гласът й беше напевен. — Мили Боже, можеш да почистиш Стокхолм по-бързо от този апартамент с всичкия боклук наоколо — тя изостави акцента си. — Нали не мислиш, че нещо се е случило с Етел?

— Мислех си да помоля Майлс да провери рапортите за злополуки — отвърна Нийв. — Макар че трябва да призная, че любящият племенник не изглежда полудял от безпокойство. Когато излезе, ще закача нещата в гардероба на Етел.

Миг след това Дъглас Браун се появи от спалнята. Облечен в тъмносин костюм, с преметнат през ръката му шлифер и сресана вълниста коса, той беше мрачно привлекателен. Изглеждаше неприятно учуден, че Нийв още е там.

— Мислех, че сте много заета — каза й той. — Да не би да смятате да помогнете при почистването?

Устните на Нийв се свиха мрачно.

— Смятам да закача дрехите в гардероба на леля ви, така че да може да ги намери, когато й потрябват, а после възнамерявам да си тръгна — хвърли му визитната си картичка. — Ще ми се обадите, ако получите вести от нея. За разлика от вас, аз започвам да се безпокоя.