Читать «Колекцията» онлайн - страница 29

— Току-що получих ролята на прислужница в една нова пиеса — сподели тя, докато взимаше част от кутиите от ръцете на Нийв. — Реших да се упражнявам. Ако Етел е там, тя страшно си пада, когато съм облечена с театрален костюм — шведският й акцент беше превъзходен.

Настойчивото звънене не предизвика отговор в апартамента на Етел. Тсе-Тсе започна да рови в чантата си за ключа. Когато отвори вратата, отстъпи встрани и пусна Нийв пред себе си. Нийв остави с въздишка на облекчение пакетираните дрехи на дивана и се изправи.

— Има Господ — измърмори тя и в следващия миг гласът й секна.

На входа на коридора, който водеше към спалнята и банята, стоеше мускулест млад мъж. Очевидно се обличаше и държеше в ръка вратовръзка. Свежата му бяла риза не беше напълно закопчана. Бледозелените му очи, които гледаха от лице, което с друго изражение би могло да бъде и привлекателно, бяха присвити от раздразнение. Все още несресаната му коса падаше върху челото в буйни къдрици. Стреснатата реакция на Нийв при вида му моментално бе заменена от съзнанието, че разрошената му коса се дължеше на рязкото обръщане на тялото му. Иззад нея Тсе-Тсе си пое въздух.

— Кой сте вие? — попита Нийв. — И защо не отворихте вратата?

— Мисля, че имам правото пръв да задавам въпроси — тонът му беше саркастичен. — И отварям вратата, когато аз пожелая.

Тсе-Тсе се намеси.

— Вие сте племенникът на мис Лемстън — рече тя. — Виждала съм снимката ви — шведският й акцент ту се появяваше, ту изчезваше. — Вие сте Дъглас Браун.

— Знам кой съм. Имате ли нещо против да ми кажете кои сте вие! — саркастичният тон не изчезна.

Нийв усети как в нея се надига гняв.

— Аз съм Нийв Кърни — отвърна тя. — А това е Тсе-Тсе. Тя почиства апартамента на мис Лемстън. Имате ли нещо против да ми кажете къде е мис Лемстън? Поръча ми тези дрехи за петък и аз ги мъкна насам-натам от тогава до сега.

— Значи вие сте Нийв Кърни — сега усмивката му стана нагла. — Обувки номер три си отиват с бежовия костюм. Вземи чанта номер три и сложи бижутата от кутия А. За всички ли го правите?

Нийв усети как челюстта й се стегна.

— Мис Лемстън е много добра клиентка и много заета жена. Аз също съм много заета жена. Тя тук ли е и ако не — кога се връща?

Дъглас Браун вдигна рамене. Част от враждебността му изчезна.

— Нямам представа къде е леля ми. Помоли ме да дойда тук в петък следобед. Искала да ми поръча нещо.

— Петък следобед? — попита бързо Нийв.

— Да. Пристигнах тук, а нея я нямаше. Имам ключ и влязох. Тя не се прибра. Оправих си дивана и се настаних тук. Току-що останах без жилище, а не мога да си намеря друго толкова бързо.

Обяснението му не звучеше много правдоподобно. Нийв огледа стаята. На дивана, където бе сложила дрехите, имаше одеяло и възглавница, свити в ъгъла. На пода пред дивана бяха разхвърляни купища хартия. Когато бе идвала тук, възглавничките бяха така покрити с папки и списания, че беше невъзможно да видиш тапицерията. На масичката имаше струпани захванати една за друга изрезки от вестници. Тъй като апартаментът бе на нивото на улицата, на прозорците имаше решетки. Те също бяха превърнати в място за закачване на бележки. Вратата към кухнята беше отворена. Както обикновено, плотовете изглеждаха затрупани с какво ли не. По стените бяха безразборно закачени снимки на Етел, изрязани от вестници и списания. Етел получава годишната награда на Американското дружество на журналистите и писателите. Тя й беше присъдена за унищожителната статия за благотворителните хотели и прогонените наематели. Етел до Линдън и лейди Бърд Джонсън. Тя бе работила в кампанията му през 1964 година. Етел на подиума в Уолдърф с кмета вечерта, устроена в негова чест от „Кънтемпъръри уомън“.