Читать «Колекцията» онлайн - страница 28

— Няма го никакъв.

— Какво стана с онзи мъж, когото беше довела на обяд преди два месеца? Той беше луд по теб.

— Фактът, че не можеш да си спомниш името му, е достатъчно красноречив. Той все още печели купища пари на Уолстрийт. Току-що си купи „Чесна“ и апартамент във Вейл. Забрави го. Прилича на мокър макарон. Все казвам на Майлс, ще кажа и на теб: когато мистър Подходящ се появи, ще го разбера.

— Не чакай прекалено дълго, Нийв. Отгледали са те с вълшебната приказка за романтичната среща между майката ти и баща ти — Сал допи кафето си на една голяма глътка. — При повечето хора обаче не става така.

За миг Нийв се развесели от мисълта, че когато Сал беше сред близки приятели или хора, готови да слушат красноречието му, приятният италиански акцент изчезваше и родният му жаргон вземаше връх.

Сал продължи:

— Повечето от нас просто се срещат. Изпитваме известен интерес. После интересът намалява. Но продължаваме да се виждаме и постепенно нещо се случва. Не магия. Може би просто приятелство. Приспособяваме се. Може да не обичаме операта, но ходим на представления. Може да мразим упражненията, но започваме да играем тенис или да тичаме сутрин. После идва любовта. Така става с деветдесет процента от хората по света, Нийв. Повярвай ми.

— Така ли стана и при теб? — попита мило Нийв.

— Четири пъти — Сал се усмихна. — Не бъди дръзка. Аз съм оптимист.

Нийв допи кафето и се изправи, чувствайки се много по-бодра.

— Мисля, че и аз съм оптимистка, но ти ми помагаш да бъда. Четвъртък добре ли е за вечерята?

— Чудесно. И запомни, че не съм на диетата на Майлс, и не ми казвай, че би трябвало да бъда.

Нийв го целуна за довиждане, остави го в кабинета му и забърза през склада. Огледа с око на познавач дрехите на манекените. Не гениални, но добри. Пестелива употреба на цветовете, чисти линии, новаторско, без да бъде прекалено смело. Щяха да се продават достатъчно добре. Замисли се за есенната колекция на Сал. Дали щеше да е толкова добра, колкото твърдеше?

Върна се в „Нийвс плейс“ навреме, за да обсъди следващата подредба на витрината с декораторката. В шест и половина, когато затвори магазина, се зае с вече привичната задача да мъкне вкъщи пакетите на Етел Лемстън. Отново нямаше съобщение от нея, нито някакъв отговор на шестте обаждания. Но поне краят му се виждаше. Утре сутринта щеше да придружи Тсе-Тсе до апартамента на Етел и щеше да остави всичко там.

Тази мисъл я накара да си спомни един стих от хапливата поема на Юджин Фийлд16 „Малкото тъжно момче“: „Той ги целуна и ги остави там“.

Докато хващаше по-здраво плъзгавите дръжки на торбичките, тя си спомни, че малкото тъжно момче никога не се беше върнало при хубавите си играчки.

5

На следващата сутрин Тсе-Тсе я чакаше във фоайето точно в осем и половина. Беше сплела косата си на плитки и ги беше прибрала с фиби около ушите си. От раменете към глезените й падаше свободно черна кадифена пелерина. Под нея бе облечена с черна униформа и бяла престилка.